Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 83

— Не е странна — отвърна маа Макутси с лека обида. — Има много думи за крак. На английски е „фут“, на сетсуана е „лонао“, а на икаланга е „гъмбо“, както и всъщност трябва да се казва.

Маа Рамотсве се разсмя.

— Няма една истинска дума за крак. Не можеш да твърдиш, че всъщност думата „гъмбо“ е единствената правилна дума за крак, това се отнася само за хората, които говорят икаланга. „Крак“ си е „крак“ на всеки език, зависи какъв език е говорила майка ти. Това е истината, маа Макутси.

С това разговорът бе приключил и повече за гъмбо не се спомена.

Тези и други най-различни мисли минаваха през ума на маа Рамотсве сутринта пред офиса й, докато се протягаше на слънцето и се замисляше над това или онова. След няколко минути тя все пак реши, че е време да се връща обратно на работното място. Маа Макутси сигурно беше свършила с адресирането на писмата и сега маа Рамотсве искаше да й разкаже за вчерашното си посещение в Дома на надеждата. Имаше много въпроси за изясняване и на нея й се щеше да си поговори с помощничката си. Маа Макутси често стигаше до много прозорливи констатации, въпреки че сега, в случая с господин Боболого, не беше нужна кой знае каква прозорливост, за да се стигне до мотива му. И все пак, и все пак… Човек не би казал, че той е неискрен. Той бе очевидно съвсем искрен, когато говореше за проституиращите момичета, но бракът е вероятно и нещо друго. Маа Макутси можеше да има някои ценни прозрения по този въпрос и това щеше да помогне на маа Рамотсве да си изясни ситуацията.

Маа Рамотсве отвори очи и тръгна обратно към офиса. Но ненадейно видя маа Макутси, която бе тръгнала да я посрещне много разтревожена.

— Нещо става — прошепна маа Макутси. — Нещо става при господин Дж. Л. Б. Матекони. Там отзад — тя посочи съм сервиза. — Нещо не е наред.

— Да не е пострадал? — маа Рамотсве винаги се страхуваше да не стане някоя авария в сервиза, особено с тези безотговорни чираци, на които вече им беше позволено да вдигат сами колите с крика и куп други опасни неща. Знаеше се, че с монтьорите често стават злополуки, както че месарите губят пръсти и от гледката на ръцете им на маа Рамотсве й се смръзваше кръвта, макар че от това любовта на месарите към огромните им месарски сатъри изобщо не намаляваше.

— Не, не е станала злополука — успокои я маа Макутси. — Но го видях, че стои насред сервиза и се е хванал с две ръце за главата. Изглеждаше много нещастен и едва ми кимна, когато минах покрай него. Мисля, че се е случило нещо.

Това не бяха добри новини. Дори и да нямаше злополука, всяко изпадане в лошо настроение можеше да бъде симптом за възвръщането на депресията и бе повод за безпокойство. Доктор Мофат, който лекуваше господин Дж. Л. Б. Матекони с помощта на маа Потокване (което не биваше да се забравя) и му бе помогнал да се съвземе и да почне да взима лекарства, тогава също я предупреди, че болестта може да направи рецидив. Маа Рамотсве много добре помнеше и си повтаряше думите му: „Трябва да бъдете бдителна, маа Рамотсве — каза й той със своя спокоен и благ глас, с който говореше на всички, а дори и на проклетия си кафяв шпаньол. — Трябва да сте бдителна, защото тази болест е като тъмен облак в небето. Често е някъде отвъд хоризонта, но един полъх на вятъра — и може да надвисне много бързо. Наблюдавайте го и ако нещо стане, веднага ми се обадете“.