Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 82

Тя излезе през задната врата на офиса и застана отвън със затворени очи и с лице към слънцето. Колко хубаво би било да отиде сега в Мочуди, да седне в двора на някоя къща, да бели зеленчуци или да ги счуква в хаванче. Така правеше като малка, седнала заедно с братовчедка си, която обичаше да стрива царевичните зърна и да прави царевична каша, толкова царевична каша правеше, че два пъти да покриеш с качамак всички маси в Ботсуана нашир и надлъж, но царевичната каша все се намираше кой да я купува и да я продава. Тя вече нямаше време да стрива царевица и дори са питаше дали не е забравила как се прави това. Стриването на царевица е като карането на колело, хората казват, че след като веднъж си се научил, никога не се забравя, но дали е така? Със сигурност много неща се забравяха, щом човек спре да ги върши и мине достатъчно време, откак ги е вършил за последен път. Веднъж маа Рамотсве много се ядоса на един човек, забравил родния си език сетсуана. Тя просто не можа да повярва как е възможно такова нещо. Този човек беше живял дълго време в Мозамбик и още като много млад беше започнал да говори там тсонга, а освен това беше научил и португезе. След трийсет години той се бе върнал в Ботсуана като абсолютен чужденец и не разбираше какво му говорят, дори когато използваха най-прости думички на сетсуана. Да забравиш родния си език беше все едно да забравиш майка си, толкова беше тъжно това. Не трябва да си позволим да забравим сетсуана, дори и ако говорим все повече на английски. Да забравим езика си е все едно да изгубим част от душата си.

Самата маа Рамотсве имаше и друг, скрит език, език от детството. Майка й говореше икаланга, защото беше от Марапонг, където се говореше един диалект на икаланга — лилима. Това сигурно много е затруднявало общуването, мислеше маа Рамотсве. Майка й е говорила една дребна разновидност на съвсем малък език. Маа Макутси пък беше отраснала с два езика — бащиния си език, сетсуана, и онази същата особена версия на икаланга, а после в училище беше научила и английски, защото това изисква животът от всеки от нас. Човек изобщо не би могъл да влезе в Ботсуанския колеж за секретарки, ако не знае английски и със сигурност не би могъл да изкара 97% процента на изпитите си, ако английският му не е почти перфектен, какъвто беше английският на учителите в училище.

Маа Рамотсве почти беше забравила, че маа Макутси знае икаланга, когато веднъж я чу да употребява дума на икаланга посред изречението на сетсуана и много се изненада.

— Ударих си гъмбото — беше казала маа Макутси.

Маа Рамотсве я зяпна.

— Гъмбото ли?

— Да — беше отвърнала маа Макутси. — Днес на път за работа стъпих в една дупка и си ударих гъмбото. — После млъкна, защото забеляза учудването в погледа на маа Рамотсве. И изведнъж разбра — Извинявай — каза, тя — „Гъм-бо“ е „крак“ на икаланга. „Гъмбо“ значи „крак“.

— Разбирам — каза маа Рамотсве. — Много странна дума. Гъмбо.