Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 22

Маа Холонга очевидно се зарадва на тези думи. Тя погледна маа Рамотсве колебливо:

— Нали не мислите, че е странно човек да си направи списък, маа? Някои от приятелките ми…

Маа Рамотсве вдигна ръка и я прекъсна. Много от клиентите й се съветваха най-вече с приятелите си, но тя от опит знаеше, че тези съвети доста пъти са погрешни. Приятелите искаха да помогнат, но много често бъркаха в преценката си за това какъв човек е приятелят им. Маа Рамотсве смяташе, че е по-добре, ако искаш съвет, да помолиш непознат човек — е, не първия срещнат, разбира се, човек не може да излезе на улицата и да спре първия срещнат, — но човек, за когото си сигурен, че е разумен и мъдър. Ние вече не говорим за мъдрост, мислеше си маа Рамотсве, мястото на мъдреците вече са заели какви ли не повърхностни хора — актьори и други подобни, — които явно са готови да изкажат мнение по всеки въпрос. Според нея в другите страни беше още по-лошо, но и в Ботсуана се забелязваше същата тенденция и това никак не й се нравеше. Самата тя никога не би взела под внимание мнението на подобни хора. Вместо това би се вслушала в съветите на някой, който е постигнал много в живота си. Тези хора знаеха какво говорят.

— Не съм убедена, че трябва да се съобразявате особено много с мненията на приятелките си — каза тя. — Мисля, че един списък е добра идея. Каква е разликата между списък с покупки, списък със задачи и списък с мъже? Не виждам разлика.

— Радвам се, че мислите така — каза маа Холонга. — Искам от вас да разберете кои от тези мъже се интересуват от парите ми и кои от самата мен.

Маа Рамотсве плесна с ръце от радост.

— О, точно такива задачи обичам! — възкликна тя. — Да преценявам мъже! По правило мъжете наблюдават жените и ги преценяват. А сега и ние имаме възможност да отвърнем със същото. Това, с което ми предлагате да се заема, за мен е много интересно.

— Мога да ви платя много добре — продължи маа Холонга и се пресегна към голямата черна чанта до стола си. — Ако ми кажете колко ще струва, веднага ще ви платя.

— Ще ви изпратя сметка — каза маа Рамотсве. — Възприели сме този начин. После ще можете да ми платите за времето, което ми е отнел случаят. — Тя замълча. — Но първо, ще трябва да ми разкажете повече за тези мъже. Преди да се заема с работа, ще ми е нужна информация за тях.

Маа Холонга са облегна на стола.

— Обичам да говоря за мъже, маа. И сега ще започна с първия от тях.

Маа Рамотсве погледна в чашата на клиентката си. Все още бе наполовина пълна. Това количество чай може би щеше да стигне за първия мъж, но за четиримата надали. Така че тя се пресегна, взе чайника и предложи да напълни чашата на маа Холонга, а после наля и на себе си. Така открай време бе редно да се държиш с гостите си в Ботсуана, така се държеше и маа Рамотсве. Съвременните хора можеха да говорят каквото си искат, но никой все още не беше измислил нищо по-добро и, ако питаха маа Рамотсве, нямаше и да измисли.

Пета глава

Господин Дж. Л. Б. Матекони има причина да се замисли