Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 21

Мислите ли, че ми беше лесно, маа? Как мислите?

Маа Рамотсве тъкмо беше направила ройбос и наливаше в чашата на своята клиентка.

— Мисля, че за жена като вас това би било лесно — каза тя. — Надали такова нещо може да ви затрудни.

— Тъй ли? — учуди се маа Холонга. — И защо да не може да ме затрудни?

Маа Рамотсве се поколеба. Тя бе отговорила, без да се замисли, и сега се чудеше как да се обоснове. Мислеше си, че на маа Холонга вероятно няма да й е трудно да се омъжи, защото е богата. За богатите хора всичко е по-лесно, дори да си намерят съпруг. Но можеше ли да отговори така? Нямаше ли да е обидно за маа Холонга да чуе, че вероятно единствената причина маа Рамотсве да мисли така, са парите й, а не това, че е хубава или привлекателна?

— Има много мъже… — започна маа Рамотсве и спря. — Има много мъже, които си търсят съпруги.

— Но много жени казват, че не е никак лесно — каза маа Холонга. — Защо за тях да е трудно, а за мен да е лесно? Можете ли да ми обясните това?

Маа Рамотсве въздъхна. Най-добре е да си искрен, каза си тя и затова каза съвсем простичко:

— Парите, маа. Това е причината. Вие сте, жена, която притежава голяма верига фризьорски салони. Вие сте богата жена. Много мъже харесват богати жени.

Маа Холонга се облегна на стола си и се усмихна.

— Точно така, маа. Чаках вие да го кажете. Сега съм сигурна, че разбирате.

— Но те ще ви харесат и за това, че сте привлекателна жена — прибави бързо маа Рамотсве. — Мъжете с традиционен вкус ще ви харесат, защото сте с традиционна външност. Жени като вас и като мен, маа, напомнят на мъжете за хубавите неща в едновремешната Ботсуана, преди онази мода на кльощавите жени да обърка всички.

Маа Холонга кимна замислено.

— Да, маа, това сигурно е така, но моят проблем си остава. Трябва да ви разкажа какво се случи, когато обявих, че си търся подходящ съпруг. Нещо много интересно.

Тя замълча.

— Но бихте ли ми налели още малко чай, маа? Чаят е чудесен, а аз отново ожаднях.

— Това е ройбос — каза маа Рамотсве и посегна да вземе чайника. — Маа Макутси, моята помощничка, и аз пием само ройбос. Помага ни да мислим.

Маа Холонга поднесе чашата към устните си и шумно я пресуши.

— Ще си купя ройбос вместо обикновен чай — каза тя. — Ще му слагам мед и ще го пия всеки ден.

— Това би било много полезно — каза маа Рамотсве. — А какво стана със съпрузите? Какво се случи по-нататък?

Маа Холонга се навъси.

— Изпаднах в много трудна ситуация — каза тя. — Щом се заговори за това, че искам да се омъжа, започнаха да ми звънят цял куп хора, поне десет-двайсет души. Все мъже.

Маа Рамотсве вдигна вежди.

— Това са доста хора — каза тя.

Маа Холонга кимна.

— Разбира се, аз си давам сметка, че някои от тях са напълно неподходящи. Един човек ми се обади от затвора и някой му измъкна насила слушалката. И дори едно момченце ми се обади, на не повече от тринайсет-четиринайсет години, струва ми се. Но аз приех да се срещна с останалите и от всички тях накрая съставих списък от четирима.

— Това вече е нещо по-приемливо. От четирима може да се избере един — каза маа Рамотсве. — Не са прекалено много, нито твърде малко.