Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 224
Сергей Лукяненко
Може би само това, че светът не се свежда само до града и градината, където той е длъжен да убива и да бъде убиван?
Те са във всички нас. Яростта и омразата. Агресията и страха.
Без тях също не може — никак.
Но има още нещо, и навярно то е по-силното. Ако оживялата програма разрушава заложените в нея инстинкти. Ако тя не отвръща на удара с удар.
Ако програмата пита: „Кой съм аз?“.
Ставам и хващам Императора за ръката. Той послушно става, въпросително ме поглежда.
Не бива да се извършват необратими постъпки. Но нали и с тях някой трябва да се занимава?
— Сега — изричам аз. — Почакай…
Това не е в неговата власт. Засега. Ще дойде миг, когато всичко ще е във властта му.
Дори времето, вероятно.
Побутвам стената на двореца, побутвам я с дланта си, и стената се разрушава. Зад нея не е императорският дворец, зад нея е Дийптаун. Пристъпвам, Императора също прави крачка.
Стоим върху хълм и градът е пред нас — всичко е като на длан. Заобиколени от някакъв парк, един от стотиците паркове в Дийптаун.
— Това е светът — казвам аз. — А светът е любов.
— Това е светът — повтаря Императора, и в очите му се появява светлина. — А светът е любов.
— Ето, виждаш ли колко е просто всичко? — изричам аз. Усмихвам се, и правя крачка встрани. Време ми е. Не трябва да се казва всичко. — Бъди щастлив! Живей!
— Кой съм аз?
На него все не му дава мира този най-важен въпрос. Кой е той… А аз кой съм? Имам ли аз кого да попитам?
— Мисля, че знам, но ти търси отговора сам. Така трябва!
Бившият Император на „Лабиринта“ кимва, колебливо се оглежда. И прави първата крачка.
— Довиждане! — казвам аз. — Довиждане! Тръгвам! Че имам милион работи за вършене… А повече не може да има!
1
А. Чертков — руски писател-фантаст, голям почитател и популяризатор на киберпънка. След спор с него на тема възможен ли е „киберпънк с човешко лице“, Лукяненко написва „Лабиринтът на отраженията“ — Бел.прев.
2
Всъщност е „Уви,
3
Бурлак — в предреволюционна Русия — работник, който тегли шлеп или гемия с въже срещу течението на реката. — Бел.прев.
4
Есетра — едра речна хрущялна риба. — Бел.прев.
5
Песента „Рисунка на асфалта“ е на Юлий Буркин. — Бел.авт.
6
Всъщност е „не само нейни, но и мои гости, между другото“. Бел.Mandor.
7
Комунално жилище — в СССР след Октомврийската революция — многостайно жилище за няколко семейства, с обща кухня и баня. — Бел.прев.
8
Тук вече грешките са повече; идиомите са преведени буквално. Всъщност е: „Обичайното детско фукане — намръщи се Чингиз. — Никога ли не си чувал какви небивалици разправя Пат на приятелчетата си?“. Бел.Mandor.
9
Всъщност е „Значи той съществува?“. Бел.Mandor.
10
Всъщност репликата е „В чужд манастир…“, като се има предвид поговорката „В чужд манастир със свой псалтир не се ходи“. Бел.Mandor.
