Читать «Лабиринтът на отраженията» онлайн - страница 50

Два-три пъти в далечината се мяркат човешки фигури, но те не опитват да ме преследват и аз също ги оставям на мира. Времето е малко. Насочвам се към изхода за гаровия площад. Там, на масичката, зад която се търкаля окървавен женски труп… той винаги лежи тук… тихо работи компютър. На екрана е менюто на играта. Записвам се, отговарям с отказ на предложението да изляза от играта. Продължавам. Към второ ниво.

С винтовка в ръце тичешком излизам от гарата, доближавам се крадешком до пътя, като се снишавам и се крия зад дърветата. Имало е защо да се крия. Стрелят по мен някъде от горните етажи. Ядец.

Вероятно е човек. Чудовищата са тъпи, но имат точен мерник.

На площада пред гарата е пълно с понапрашени, но здрави коли. Собствениците им са се качили на оня влак… Скривам се зад голям, леко чукнат форд, чакам.

Винаги чакам тук…

След пет минути от гарата изскача човек. С бързи прибежки се приближава към колите.

Ставам и насочвам към него винтовката. Човекът замира. Не е подготвен за тази засада, преди самия край на нивото…

— Качвай се! — посочвам с дулото форда. Геймърът изглежда не ме разбира. Лицето под маската не се вижда, пък и нарисуваното лице няма да ми каже нищо за националността му. Но изглежда си нямам работа с руснак.

— Качвай се в колата и карай!

Разбра. Включила се е програмата-преводач. Бавно се приближава, отваря вратата, сяда зад волана.

— Ей! — извиква някой, гласът едва се чува. Извръщам се леко, без да изпускам от поглед пленника. В пробойната на купола стои фигура, който ми се струва позната. Алекс. Виж ти, настигнал ме е. Влязъл е повторно и ме е настигнал. Изглежда точно той е стрелял по мен в гръб… — Ще те изработя! Чуваш ли? Няма да има спокойствие за теб! Ще те изработя!

Недвусмислен жест го принуждава да открие бърз огън. Но патроните са му малко, а разстоянието е голямо. Хвърля настрана винтовката и се опитва да ме нацели с пистолета, но в този миг зад него изниква пурпурна сянка. Виж ти, огнените удушвачи вече ги има и на първо ниво. Светещите лапи хващат Алекс за гърлото, той пада на колене, гърчи се, стреля през рамо. Мързи ме да изчакам края на схватката.

Качвам се в колата. Пленникът ми, който послушно чака края на разправията, подкарва колата. Шофира бавно, като постоянно се озърта, явно очаква изстрел в тила.

Пътят е оживен. На два пъти се опитват да ни настигнат и да ни блъснат огромни влекачи. Свалям стъклото и стрелям с винтовката, целейки се в гумите и предното стъкло. Това засега са дреболии, чудовища, рожби на „Лабиринта“. Не от тях трябва да се страхувам.

Мъжът отначало трепва при изстрелите, после свиква.

Истинските врагове ни чакат на кръстовището. Пътят е преграден от три коли, зад които се крият въоръжени мъже. А един тип е застанал на видно място в небрежна, уверена поза. Държи гранатомет.