Читать «Последна сделка» онлайн - страница 6

— Винаги има начин да излезем от едно инвестиционно споразумение, Саймън — отговори Франк. — Още сега се сещам за няколко клаузи, които могат да ни отърват.

Замълчах. Бях загубил дар слово. В този момент някой ме бутна под масата.

— Откажи се — тихо прошепна с ъгълчето на устата си Даниел.

Но не можех.

— Франк — започнах аз, — сключили сме споразумение. Коректно е да се придържаме не само към буквата, но и към духа му. И на двама ни е известно, че Крейг смята обещаните му три милиона за сигурни. Аз самият бях уверен в това.

Франк не отговори. Вместо това погледна Гил.

Гил дълбоко въздъхна.

— Окей, превеждаме ли допълнителните три милиона? Франк, ти предполагам си против?

Франк кимна.

— Арт?

— Не.

— Рави?

Рави погледна справката ми през половинките стъкла на очилата си. С къдравата си сива коса, папийонката и голямото си кафяво лице той приличаше повече на професор, отколкото на инвеститор финансист. Замисли се за момент, но настроението на партньорите беше повече от ясно. Поклати глава.

— Даян?

Даян бе изслушала диалога ни внимателно. Сега всички погледи бяха обърнати към нея. Седеше, изправила гръб. Тъмната коса подчертаваше високите й скули. Малките й деликатни устни бяха замислено присвити.

— Мисля, че трябва да продължим по избрания път — каза тя след дълго мълчание. — Разбирам аргументите на Франк, но помня и момента, когато сключихме споразумението. Тогава знаехме, че става дума за пет милиона. Пазарът обаче е доста оживен и съм склонна да приема, че разполагаме с победител.

Дарих я с бърза усмивка. Подкрепата й беше недостатъчна и закъсняла, но не можех да не й бъда благодарен.

Гил я изслуша с уважение и кимна:

— Благодаря ти, Даян.

Всички замълчахме и зачакахме Гил да подреди листата пред себе си. Той явно имаше нужда да помисли. Накрая Гил се облегна, скръсти ръце и обяви присъдата:

— Не.

Сега погледите бяха върху мен. Почувствах думата като плесник върху лицето си. Бях провалил сделка. Някъде бях сбъркал и нещо ми подсказваше, че грешката няма нищо общо с „Нет коп“, а по-скоро с „Ревиър“. Трябваше да намеря време да опипам почвата по-внимателно, да разшифровам що за човек е Гил. И в никакъв случай не трябваше да позволявам на Франк да ме издебне от засада.

Гил явно изпитваше някакво съжаление към мен.

— Съжалявам, Саймън. Присъединявам се към Франк. Когато една сделка започва да се дъни, най-добре е да минимизираш загубите. Научихме този урок с годините и трябва да ти призная — по трудния начин. Сега искам от теб да седнеш с адвокатите и да обмислите как да го поднесете на „Нет коп“. Не желая да губя двата милиона, ако мога да го избегна.

— Без допълнителните три с „Нет коп“ е свършено — прошепнах аз.

— Ами… спасявайте каквото можете — нареди Гил.

Първата ми провалена сделка! Удар по самочувствието, но щях някак да го преживея. Може би дори щеше да ми бъде добър урок в кариерата на рисков инвеститор. Това, с което ми бе трудно да се примиря, бе, че нямаше как да изпълня дадената дума.