Читать «Последна сделка» онлайн

Майкъл Ридпат

Последна сделка

На Николас

1.

Трябваше да й го кажа предната нощ, когато се върнах у дома доста късно, миришещ на вино. Или рано в петък сутринта, докато се борех да надигна натежалата си глава от леглото и да я завлека на работа преди да е станало осем.

Не го направих. Но ако го бях направил, може би — нищо повече, само може би — нямаше да си тръгне.

Само че тогава не ми се стори толкова важно. Нито за мен, нито за нея. Готвех вечерята, когато тя се върна от лабораторията. Пудинг с месо, запечен под картофено пюре, и фасул на фурна. Единственият шанс да намериш овчарски пудинг в Америка е да си го приготвиш сам. Чувствах нужда да сложа малко привична английска храна в корема си, за да преработя алкохолните остатъци от предната тежка нощ. Лиза щеше да ме разбере. Щеше да изяде порцията си, без да се цупи, а на другия ден за утеха пак щяхме да си направим салата от люцерна.

— Саймън? — извика тя, след като затръшна входната врата.

— Да!

Чух я да минава през дневната на малкия ни апартамент и усетих ръцете й да се плъзват около кръста ми. Обърнах се и я целунах. Намерението ми бе бърза целувка по устните, само че тя се превърна в нещо повече. Накрая се откъснах и отново насочих вниманието си към фасула, който започваше да къкри.

— Овчарски пудинг? — попита тя.

— Аха…

— Никога няма да свикна с тази изтънчена европейска кухня. Снощи май имаше тежка нощ, а?

— Може и така да се каже — отговорих примирително и понечих да разбъркам фасула.

— Имам нужда от чаша вино. Ти…

— Не-е… — отговорих и я проследих с поглед как си налива. — О… добре, налей малко и на мен.

Наля и ми донесе чашата. Беше по пуловер с остро деколте и клин. Знаех, че под пуловера няма нищо, нито блузка, нито сутиен. Познавах тялото й отлично — малко, стегнато, гъвкаво — но не можех да му се наситя. Бяхме женени от половин година, а още не можехме да станем един от друг. Не ни оставаше време да си подредим жилището.

— Днес говорих с татко — каза тя с многозначителна усмивка.

— Така ли? — „Татко“ беше бащата на Лиза, старши съдружник в „Ревиър“, инвестиционната фирма, в която работех. Той бе човекът, комуто трябваше да съм благодарен както за работата си, така и че ме бе запознал с дъщеря си.

— Да. Призна ми, че снощи случайно те засякъл. Според него си бил в страхотно настроение. Аз пък наивно си мислех, че си блъскаш главата над таблици с постъпленията, ако правилно съм разбрала онова, което ми казваш, че правиш в офиса.

Почувствах лека паника. Лиза забеляза това, но многозначителната усмивка не слезе от лицето й.

— Видял ме е, казваш? — преглътнах тежко. — Искам да кажа… аз не съм го видял.

— Бил в дъното на ресторанта. А и ти сигурно си бил погълнат от гаджето си. Подметна, че доколкото можело да се прецени, си се чувствал превъзходно.

— Не беше гадже, а Даян Зарили. Работихме с нея до късно върху една от сделките й, после тя предложи да пийнем по нещо. Минахме край някакъв ресторант, имаше свободна маса, така че решихме и да хапнем.

— Не ми каза такова нещо.

— Аз…

— Шт… Каза, че няколко колеги сте решили да пиете по едно.