Читать «Последна сделка» онлайн - страница 5

— Но той работеше по осемнайсет часа на ден, седем дни в седмицата! — възразих аз. — Този човек е забравил какво значи сън. А и екипът му положи не по-малко усилия.

— Значи ги пришпорва прекалено силно — отбеляза Франк. — Така ще направи още повече издънки.

— Значи според теб трябва да изоставим „Нет коп“, така ли? — попита Гил.

Франк не отговори веднага. Наведе се напред и разтри брадичка, както го бях виждал да прави стотици пъти, преди да отпрати с празни ръце поредния нещастен предприемач, дошъл при нас да търси начин, по който да финансира своята мечта. Погледът ми търсеше да срещне неговия, но напразно.

— Поехме риск с първите два милиона. Няма как, такава е съдбата на инвеститора. Но пазарът се изтегли от нас, а човекът, на когото заложихме, губи перспективата. Днес сделката изглежда по-различно. Ще е голяма грешка, ако загробим още три милиона.

Ах, този мръсник! Усетих, че изпадам в паника. Ако незабавно не предприемах нещо, това беше краят за „Нет коп“. Знаех, че сделката е добра. Чувствах го. Бях дал дума и това бе най-важното. „Нет коп“ бе смисълът в живота за Крейг и аз му бях обещал подкрепа. Просто не бях подготвен за никакъв друг вариант.

— Не съм съгласен — казах аз и не чух, а по-скоро усетих как седящият до мен Даниел Хол, младши сътрудник, рязко си пое дъх. Младшите сътрудници не могат да изказват несъгласие със старшите партньори в „Ревиър“. — Съжалявам, Франк, но според мен Крейг е направил точно каквото е трябвало. Пазарът смята, че неговите комутатори са по-добри от всички останали. Той е заложил в своя продукт най-съвременните методи за сигурност на данните и най-добрите алгоритми за шифроване, а това е именно онази функционалност, която големите телекомуникационни компании и доставчиците на Интернет услуги търсят днес. Та той просто е необявеният победител.

Гил слушаше. Когато свърших, погледна към Франк.

— Да, техническите му спецификации са по-добри от тези на конкурентите — съгласи се Франк. — Но съвсем не съм сигурен, че ще може да ги реализира…

— Но нали точно затова му трябват парите за прототипа! — прекъснах го аз. — За да докаже на практика, че той отговаря на проекта!

Франк не отговори веднага. Помълча известно време, а след това се усмихна за пръв път тази сутрин:

— Възхищавам се на ентусиазма на Саймън. Трябва да призная, че в началото сделката изглеждаше превъзходна. Но не и сега. Съжалявам, Саймън.

Сделката умираше, пропадаше…

— Но ние не можем да се изтеглим сега! — протестирах аз. — Казахме на Крейг, че ще му прехвърлим следващия транш, когато покрие техническите изисквания. Е, добре, той ги покри. И това е записано в инвестиционното споразумение.