Читать «Последна сделка» онлайн - страница 24

Исках да съм сигурен, че нито един от двама ни няма да тръгне по пътя на нашите родители.

Погледнах през рамо и видях, че пристанът Юниън бързо се приближава. Ръцете и раменете ме боляха. Денят започваше прекрасно.

Кабинетът на Гил бе най-големият във фирмата. Стените бяха скрити под дъбова ламперия, мебелировката беше старинна. Централното място в нея бе отредено на портрета на колониално нищожество с хлътнали бузи на име Гилбърт Стюарт, на когото бе кръстен Гилбърт Стюарт Апълби. Портретът бе пристигнал само преди година. На Гил несъмнено му допадаше гостите му да смятат, че картината е висяла във фамилната му къща поколения наред. Даниел обаче разполагаше с доста солидни доказателства, че зад нея стои една значителна и предварително похарчена част от милионите на „Био-уан“.

— И така, реши ли какво ще правиш с „Нет коп“? — попита Гил със спокойна загриженост.

— Ще се опитам да я спася.

— Как? — повдигна вежди Гил.

Усмихнах се.

— Още не знам как точно. Но няма да се откажа. Ще намеря начин да върна двата милиона. И ще се опитам да спечеля повече.

Гил ме наблюдаваше внимателно през дебелите лещи на очилата си. После и той се усмихна и бръчиците по лицето му се пренаредиха в нов мотив.

— Възхищавам се на упоритостта ти, Саймън. Направи каквото можеш. Но знай, че „Ревиър“ няма да даде и цент повече.

— Това си го изясних — отвърнах на усмивката му аз.

Гил извади лулата си и започна да я пълни. Единственото място, където я запалваше, бе кабинетът му. В наше време в Америка не можеш да запалиш лула на никое полуобществено място, даже ако то се намира в притежаваната от теб фирма.

— Разбра ли каква грешка допусна, Саймън?

В съзнанието ми изникнаха множество отговори, но се спрях на семплото:

— Не.

— Не е предложението ти да преведем втория транш. Това е единствено въпрос на преценка. Нито е в желанието ти да удържиш на думата си. Каквото и да казва Арт, аз намирам това достойно за уважение. Грешката ти е, че си дал обвързващо обещание. От личен опит в рисковото инвестиране знам, че винаги трябва да си оставяш път за измъкване. Обстоятелствата могат да се променят и понякога се случват най-непредвидими неща.

Не бях напълно сигурен в това. Струваше ми се, че ако един частен предприемач заложи всичките си спестявания, ипотекира дома си и сложи мечтата си в ръцете на един капиталист, най-малкото, което може да очаква от него, е поне някаква форма на обвързване. Но книгата с правилата бе написана от такива като Гил.

Така че кимнах.

— Добре, доволен съм, че не си решил да направиш нещо необмислено. Успех с „Нет коп“. А, и още нещо…

— Да?

— Всичко ли е наред с Джон Чалфонт?

— Мисля, че да. Защо, какво има?

— Просто наскоро прояви прекалено голяма настойчивост по онзи проект за добив на електроенергия от вятъра. Струва ми се, че е тук достатъчно дълго, за да помни, че вече сме отклонили поне дузина подобни предложения.

— Временна загуба на перспектива — казах аз. — Може да се случи на всекиго.

Но Гил не изглеждаше убеден.