Читать «Последна сделка» онлайн - страница 22

Макар че, от друга страна, работата напоследък не ми спореше особено. Ядът ми срещу Франк и останалите партньори не бе утихнал, напротив — засилваше се.

Отлично си спомнях дискусиите, които двамата с Франк бяхме водили с Крейг в периода на подготовка на сделката. И тримата смятахме за подразбиращо се, че трите милиона ще бъдат автоматично предоставени. Да, наистина бяхме заложили в споразумението клауза, позволяваща отказ от превеждане на сумата, но аз поне винаги бях гледал на тази възможност като на защитен механизъм в случай, че Крейг не успее да събере екип и да потегли с него.

Доколкото можех да преценя, той беше свършил работата си великолепно. Определено не бе в здраво финансово състояние, но това ни беше добре известно, когато бяхме взели решение да инвестираме. Франк бе прав, че през последните шест месеца няколко малки и по-големи компании бяха започнали работа над следващото поколение комутатори за Интернет. Никой сред тях обаче нямаше твърдата решимост и яснотата на преследваната цел като Крейг. Този човек живееше единствено с проблемите на „Нет коп“ — компанията бе изместила всичко останало в живота му. Бях сигурен, че той пръв ще стигне до заветната цел. Разбира се, само ако му предоставехме парите, от които се нуждаеше.

Но партньорите бяха взели друго решение. И аз не можех да направя нищо, за да го променя. О, да, можех да се изнижа със запазено достойнство, можех дори да се примиря с този провал в трудовата си биография и да потърся работа другаде. Но щях да захвърля една обещаващо започнала кариера на място, което харесвах, и с хора, които ми допадаха.

Или… можех да постъпя както ми бе подсказала Лиза. Да се опитам да оправя кашата лично.

Както обикновено, Лиза се бе оказала права. Щях да остана и да помогна на Крейг. Нямаше да оставя „Нет коп“ да умре.

Изравних се с пристаните за лодки при Харвард и обърнах назад.

Противопоставянето на Франк определено ме безпокоеше. Както и реакцията на Лиза относно намерението ми да отида в Синсинати с Даян. Да, можех да откажа на Даян, когато миналия четвъртък ми бе предложила да вечеряме двамата. Но каквото и да си бе помислил Франк, не се бе случило нищо интересно. Франк просто бе реагирал прекалено енергично на онова, което си мислеше, че е видял.

Лиза нямаше никакви основания да изпитва ревност. Или имаше?…

Даян бе привлекателна. Харесвах я. С нея се спогаждахме и бяхме прекарали една великолепна вечер в ресторанта. Но обичах Лиза. Обичах я толкова силно, че ми беше невъзможно да си представя как бих могъл да обичам по същия начин някога Даян. И не исках да се случи нищо, което да застраши любовта ми. Не исках да свърша като баща си.

Сър Гордън Ейот (Барт) така и не бе видял своя баща — и мой дядо — който бе загинал при Арнем. Бе наследил малко имение в Девон, баронетска титла и желание да отиде в „семейната рота“ — „Лайф Гардс“ — което в крайна сметка сторил. Правил всичко, което можело да се очаква от един безразсъдно смел кавалерист. Играл хазарт, забавлявал се буйно, ходил по жени, намерил си красива съпруга и се научил да кара бронирани коли из забравените от бога кътчета на земята. Жените го обичали и той им отвръщал със същото. Тази страна от живота му ми се изясни, когато вече бях поотраснал. Родителите ми правеха всичко възможно да скрият състоянието на своя брак от Хелън и мен — отпращаха ни да си легнем при първа възможност, после ни изпратиха в пансиони — но, разбира се, не успяха. Разноските на баща ми определено надхвърляха приходите му, така че имението ни малко по малко се свиваше, докато накрая от него не остана само един малък котидж. Не стига всичко това, ами и баща ни се чувстваше предаден. Майка ми трябвало да е богата, но баща й глупаво фалирал през голямата криза на недвижима собственост през 1974-та. Беше се опитала да игнорира забавленията на своя съпруг и да не обръща внимание на парите, които харчи… но когато станах на десет, двамата се разведоха.