Читать «Последна сделка» онлайн - страница 219
Майкъл Ридпат
Скочих.
Той успя да се изправи и стреля. Усетих парване в корема, но вече бях върху него. Беше жилав и се бореше за живота си. Аз бях по-едър и по-силен от него и се борех за своя. Хванах ръката му с револвера. Отекнаха два нови изстрела, но куршумите безобидно се забиха в стената. Ударих ръката му в пода, втори път, трети, докато най-сетне пръстите му не изпуснаха револвера. Успях да го сграбча и му нанесох безмилостен удар с дръжката. Тялото му се отпусна.
Изтичах при колата, която беше наполовина в стаята, наполовина навън. Изпод капака излизаше пара. Цялата предница беше нагъната като хармоника и извита нагоре. Предното стъкло бе напукано, но цяло. А зад волана беше Лиза. Не мърдаше…
Обхвана ме паника. Беше се облегнала назад и от слепоочието й течеше кръв. Очите й бяха затворени. В скута й лежеше спасителната жилетка, която явно бе взела набързо от навеса с лодката, за да смекчи удара, който бе планирала да нанесе.
— Лиза! Чуваш ли ме?
Никакъв отговор.
Леко я докоснах по рамото. Страх ме беше да не усложня положението й, ако имаше някаква вътрешна рана. Тя не реагира. Искаше ми се да я сграбча и да я разтърся, да я върна насила в съзнание, но знаех, че не мога да си го позволя. Просто я погалих по лицето.
— Лиза! Лиза! Моля те, кажи ми нещо!
Този път тя леко помръдна и простена. Клепачите й трепнаха. През тялото ми премина вълна на облекчение.
— О, Лиза, ранена ли си? Кажи ми, моля те, кажи, че не си!
— Мисля, че не съм — прошепна тя и замаяно поклати глава.
Помогнах й да слезе от колата и нежно я прегърнах.
— А бебето?
— Не… не знам… — И зарови лице в рамото ми.
— Благодаря ти — казах аз, без да я пускам. Беше рискувала живота си и живота на нашето дете, за да ме спаси. Едва ли можех да искам нещо повече.
След малко тя се отдръпна и се опита да се усмихне:
— Не исках детето ни да израсне без баща.
Епилог
Закъснях с десет минути за оперативката. Не бях мигнал през уикенда и едва се държах на крака. Очаквах с нетърпение първия работен ден за седмицата, за да се възстановя.
Всички бяхме налице: Даян, Рави, Джим — новият партньор, и двамата съдружници — Катлийн и Брус. Без Гил. Без Арт. Без Франк. Без Джон. И без Даниел, които излежаваше втория месец от доживотната си присъда.
Когато влязох, Рави говореше за „Бостън пептидс“. Хенри Чан и останалите от ръководния екип, включително Лиза, бяха изкупили с помощта на „Ревиър“ фирмата от руините на „Био-уан“.
— Перспективите пред ВР56 са отлични. Планираме начало на фаза две за септември.
— Някакви индикации за негативни странични ефекти? — попита Даян от креслото на Гил.
— Лека потиснатост у някои пациенти, но това не е проблем, ако се взема в комбинация с антидепресанти. Като се изключи това, всичко е нормално.
— Сигурен ли си?
Рави направи гримаса.
— Дотук, но не ме цитирай пред пресата.
— Не се безпокой, няма. Саймън? — обърна се към мен Даян. — Как са нещата с „Нет коп“?