Читать «Последна сделка» онлайн - страница 2

Точно това бях измънкал на Лиза, докато доста след полунощ търсех леглото.

— Е, добре, хвана ме — признах си аз.

— Татко смята, че не трябва да подценявам тази Даян.

— Тя е готина. Забавна е. Не се познавате. Сигурен съм, че би ти харесала.

— Разбрах още, че била и доста привлекателна.

— Предполагам — прошепнах аз. Нямаше нищо за предполагане — Даян си беше страшно привлекателна.

— Излъга ли ме, Саймън Ейот? — със страшен глас попита Лиза.

— Е, не беше точно лъжа.

— Беше, беше. — Тя се приближи плътно до мен и ме избута към готварската печка. Чувах фасула да къкри зад гърба ми. Вдигнах ръце. — Беше си точно лъжа! — Ръката й се стрелна и ме сграбчи за топките. Стисна ги леко.

— Оух! — изпъшках аз. Струваше ми се най-правилното при създалите се обстоятелства.

Тя тръгна назад, без да ме пуска — изтегляше ме от кухнята към спалнята. Смееше се и кафявите й очи блестяха. Свлякохме се на леглото.

Десет минути по-късно над голите ни потни тела се разнесе миризмата на прегорял фасул.

2.

— Не.

Гил Апълби, директор на „Ревиър“ и мой пряк шеф, скръсти ръце на гърдите си, сякаш изчакваше да види дали ще се осмеля да му възразя.

„Не“? Не можеше да бъде „не“. Не можех да го оставя да бъде „не“.

Макар за двете си години във фирмата да бях работил над много сделки, тази бе едва втората, за която бях лично отговорен. Първата ми — компания, предоставяща на лизинг персонални компютри за домашна употреба — благодарение главно на късмета ми, се бе превърнала в успешно начинание за рекордно късо време. Втората — „Нет коп“ — заплашваше да бие рекорда за най-бърз провал.

Само преди няколко дни бях обещал на Крейг парите. Когато преди половин година бяхме направили първоначалната си инвестиция в „Нет коп“, бяхме поели и задължението да обезпечим нужното финансиране, ако и когато компанията има нужда от него. Крейг имаше нужда сега. Без пари в наличност от нас фирмата му щеше да фалира.

Бях му дал думата си.

Изобщо не би следвало да има проблем. Беше си една от задължителните точки на оперативката в понеделник сутрин. Тогава, когато се разглеждаха възможностите за нови инвестиции и когато би трябвало да се обсъдят евентуалните проблеми в инвестиционния портфейл на „Ревиър“. Само че „Нет коп“ не трябваше да бъде проблем, а щастлива възможност.

Заседанието започна както обикновено с доклада на Арт Алтшуле за „Био-уан“. Арт обичаше да говори за „Био-уан“ при всяка възможност. Беше една от най-успешните инвестиции на „Ревиър“, беше си сделка на Арт и той държеше никой от нас да не забравя този факт и за секунда.

Не го слушах. Следях с поглед спускащия се на две мили зад ниско подстриганата глава на Арт Алтшуле самолет, насочващ се от небето към невидимата от мястото ми писта на бостънското международно летище „Лоуган“. Обмислях онова, което щях да кажа за „Нет коп“.

В един момент осъзнах, че Арт е спрял да говори. Аз бях следващият.

Гил погледна материалите пред себе си.

— Окей, „Нет коп“. Три милиона долара допълнително финансиране. Разказвай, Саймън.