Читать «Последна сделка» онлайн - страница 11

— Добре съм, Крейг. А ти как си? — неспокойно отговорих аз.

— Е, кога получаваме мангизите?

— Точно за това исках да поговорим. Има проблем.

— Проблем ли? Какъв проблем?

Двамата слушатели на лекцията му ни наблюдаваха с нескриван интерес. Всъщност усещах с гърба си погледите и на всички останали в залата.

— Не може ли да поговорим в кабинета ти?

Крейг застина и се огледа.

— Добре, ела — изръмжа той и ме поведе към малкото отделение, преградено със стъклена стена от останалата част на залата. И щом затвори вратата, попита: — Какъв е проблемът?

— „Ревиър“ реши да прекрати по-нататъшното инвестиране в „Нет коп“ — казах аз. — Съжалявам, Крейг.

— Искаш да кажеш, че няма да ни дадете парите, така ли? — възкликна Крейг и лицето му почервеня. Мощната му шия се изду, вените по нея набъбнаха. Мускулите му опънаха тениската до спукване. Той удари малката масичка с такава сила, че се изплаших да не я счупи. — Трябва да ни дадете тия шибани пари! Разбираш ли? Просто трябва!

— Крейг, съжалявам, обсъдих въпроса със съдружниците. Не можем.

— И защо, по дяволите, не можете?

Той направи няколко крачки към мен и гневно ме изгледа. Беше под метър и седемдесет, но тренираше редовно в зала. Приличаше повече на щангист, отколкото на гениален програмист. Беше як, корав и много, ама много ядосан.

Потърсих правилните думи.

— Беше преценено, че пазарът се е променил. Че конкуренцията се е засилила чувствително. Че има много компании и е трудно да се предскаже кой ще е победителят.

— Боже господи, не сме ли го обсъждали това милион пъти?! Искаш да знаеш кой ще е победителят, така ли? Да ти кажа тогава — ние!

Той се удари с дебелия си пръст в гърдите и от устата му изхвърча слюнка. Инженерите отвън бяха спрели работа. Някои от тях бяха наставали, за да видят по-добре какво става.

Искаше ми се да му кажа, че за мен правото е на негова страна и че „Ревиър“ трябва да му даде парите. Но това нямаше да е професионално и щеше да е нелоялно към фирмата. Освен това щеше допълнително да обърка и без това заплетената ситуация. Гил беше прав: докато работех за фирмата, бях длъжен да изпълнявам взетите решения. Дали съм съгласен с тях, или не, беше въпрос само между мен и тях.

— Съжалявам — повторих аз. — Това е положението.

— Не можете да постъпите така, Саймън. Трябва да изпълнявате споразумението.

— Не съвсем.

— В него се казва, че ако изпълним под етапите, „Ревиър“ ще преведе още три милиона долара. Ние ги изпълнихме. Къде са парите?

— Не сме уверени, че ейсикът е тестван достатъчно.

— Това са глупости! Аз съм доволен, какво повече ви е нужно?

— Бихме искали да се изтества в реални условия за период не по-кратък от три месеца. Да видим дали ще свърши работа в реална система.

— Това е невъзможно и ти прекрасно го знаеш! Освен това, щом аз казвам, че работи както трябва, това е достатъчно!

С нежелание му хвърлих копие от инвестиционното споразумение, където думите „ще се реши по усмотрение на Ревиър Партнърс“ бяха отбелязани с жълт маркер.