Читать «Последна сделка» онлайн - страница 12

Крейг го погледна и се озъби. После забоде пръст на друго място от страницата.

— А какво ще кажеш за това: „Одобрението не може да бъде отказвано без уважителни причини“? Защото аз твърдя, че причините ви, задници такива, изобщо не са уважителни.

Въздъхнах.

— Твоите адвокати могат да заработят някой и друг долар съвместно с нашите юристи и да обсъдят пространно както този въпрос, така и всичко останало, което счетеш за уместно. Това наистина няма значение. Ние ще спечелим, а дори ако това не стане, има още две клаузи, на които можем да се позовем. Разбери, Крейг, ако не искаме да даваме още пари, никой не може да ни задължи да ги дадем.

Крейг хвърли споразумението на масата и отиде до прозореца, който гледаше към парка, а отвъд него и към плитката вдлъбнатина в земната повърхност, носеща името Хемлок Гордж.

— Ти ми даде дума, че ще получим парите, Саймън — прошепна той, без да се обръща към мен.

— Знам — отговорих му. — И не я удържах. Не трябваше да ти обещавам неща, които не зависят от мен.

— Вложих всичко в този проект, Саймън — каза той. — И не само всичките си пари. Зарязах добре платената си работа в преуспяваща компания. Вече почти не виждам Мери и децата. И не съм само аз. Какво ще кажеш за момчетата отвън? — Той махна с ръка към малката групичка, надничаща през стъклената преграда. — Обещах им, че „Нет коп“ ще успее. Обещах им, че ако си скъсат гъзовете от бачкане в продължение на две години, няма да съжаляват. И ако трябва да ги изоставя, защото вие сте ме зарязали… — Замълча. Последва дълга пауза, по време на която той се поклащаше напред-назад. Приличаше на буца стегнати мускули, натъпкана в дънки, маратонки и черна тениска с щампована на гърдите бяла гира. — Кой беше, Саймън?

— Какво искаш да кажеш?

— Кой от тях беше? Кой ни предаде? Гил Апълби? Франк Кук? Онази жена, как й беше името? Индиецът?

Бях впечатлен, че Крейг помни имената на хората, пред които бе направил презентацията на проекта си в началото на годината.

— Това беше съвместно решение на съдружниците. С консенсус.

Крейг рязко се извърна.

— Не ми разправяй тези дивотии! Дължиш ми истината поне за това. Казвай кой беше?

Беше прав. Дори лоялността към фирмата има своите граници. И наистина му дължах поне това.

— Франк Кук — отговорих аз.

— Мръсник! Шибан мръсник! — Крейг изумено завъртя глава.

— Крейг! — казах аз.

— Какво?

— Ти ще намериш парите.

— О, моля те. Преебахте ни, начукахте ни го така, че…

— Това е златна възможност за някой друг.

— О, да! Сигурно трябва да повярвам, че някой друг инвеститор ще ми скочи в скута с един тон пари, като разбере, че вие сте се оттеглили. Хайде, моля те!… — На лицето му бе изписано презрение.

— Можеш да опиташ. Ще ти дам възможно най-добрите препоръки.

— Да не би да вярваш, че някой ще се обади на теб? Не се ли сещаш, че който се заинтересува, ще позвъни на Франк Кук, и нали знаеш какво ще им каже този шибаняк?

Крейг беше прав. Франк щеше подробно да обясни защо „Ревиър“ се е оттеглила от сделката. Крейг ме гледаше — малките му сини очи горяха под смръщените му вежди, късата му коса беше щръкнала.