Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 32

Кристофър Райд

- Трябва да поддържам метаболизма си постоя­нен - беше обяснила на Хелена. - Рибата тон е чист протеин. Поддържа мускулната ми маса и не позво­лява натрупване на мазнини.

Пабло, от друга страна, изглеждаше много мил човек. Хелена предполагаше, че е в края на четиресетте, със смесена испанска и места южноамерикан­ска кръв, вероятно потомък на инки. На испански хората от смесен произход се наричаха mestizos (Метиси (исп.) - Б. пр.). Лицето му беше плоско, с характерна тъмна кожа. В сравнение с Чад беше много дребен, малко над ме­тър и шейсет и пет. Друг признак за произхода му бе, че открито заемаше страна, щом стане въпрос за испанското завоевание начело с конкистадора Фран­сиско Писаро през 1532 г.

- Нашествениците дошли в Южна Америка с единствената цел да намерят злато - разпалено заяви той. - И Писаро най-безмилостно убил добрия вла­детел Атауалпа, макар че откупът за него бил вече платен. Конкистадорите са били мръсни свине!

Хелена намери коментара му за забавен, имайки предвид, че самият Пабло беше наполовина испанец. Даде си сметка, че Франсиско Писаро не е особено харесван в Перу въпреки факта, че е основател на Лима и е донесъл християнството в Южна Амери­ка. Съдейки по кръста на врата на Пабло, той беше ревностен католик като повечето си сънародници, но въпреки това мразеше Писаро с цялото си същество.

Луксозният влак беше кръстен на покойния Хайръм Бингам, учения от Йейл, открил цитаделата Мачу Пикчу в началото на миналия век. Хелена има­ше книга за него в електронния четец в чантата си и смяташе да я прочете. Американският изследова­тел живял благословен живот, пълен с много успехи. След епохалното си откритие в Перу Бингам станал губернатор на Кънектикът и дългогодишен сенатор. Говореше се, че именно той вдъхновил Стивън Спилбърг да създаде поредицата си за Индиана Джоунс.

Облицовката на влака бе в кралско синьо, докато столовете, кушетките и завесите бяха от бежов ве­лур. Влакът се теглеше от един-единствен дизелов локомотив и имаше само три вагона - вагон-ресто­рант, салон и наблюдателен вагон отзад. Пътници­те можеха да стоят на откритата площадка и да се наслаждават на извисяващите се върхове на Андите, докато влакът се спускаше от високото плато на Кус­ко към речната долина.