Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 31

Гледаше навън през прозореца и мислено подка­няше влака да се движи по-бързо. Хелена определе­но беше красива жена и този факт не беше останал незабелязан от пътниците и обслужващия персонал на влака. Стойката ѝ бе отлична, симетричното лице и съвършената ѝ кожа привличаха погледите на мно­зина, както правеше и атлетичното ѝ тяло. Тя свали бейзболната си шапка, махна ластика на опашката и остави косата си да падне свободно. Гъстата ѝ, дълга до раменете руса грива накара пътниците във вагон-ресторанта да я зяпнат, но Хелена не им обърна вни­мание. От дете беше свикнала да я гледат както мъже, така и жени. Но те бяха привлечени не просто от кра­сотата ѝ - Хелена имаше здравословно присъствие - качество, което много трудно можеше да се опише с думи. Това беше коефициентът на жизнената сила на човек, очевиден у онези, при които е силен, както и у онези, при които е много слаб. Когато хората я зя­паха, те неизменно долавяха и него и колкото повече я гледаха, толкова повече им се искаше да я гледат.

Едно беше сигурно - нервите на Хелена Каприарти бяха опънати до скъсване и външният ѝ вид с нищо не показваше бушуващите в нея емоции, кои­то можеха да изригнат всеки момент със страшни последици. Никой във влака не знаеше на какво е способна, а и не би могъл да разбере само с гледане. Тя беше жена, тръгнала на своя мисия и нямаше да позволи на нищо и никого да ѝ попречи да намери връзката, която търсеше.

Разтри слепоочия, за да намали главоболието, сложи си отново шапката и отпи глътка от димящия чай с кока пред нея. Пабло беше казал, че местната напитка, съдържаща листа от истинска кока, би тряб­вало да отслаби ефектите от височинната болест.

Пабло Ескатор седеше от другата страна на пъте­ката. Всеки, който пътуваше до Мачу Пикчу с про­чутия „Хайръм Бингам експрес“, получаваше водач, стига да отседне най-малко за две нощи в петзвездния хотел „Мачу Пикчу“, кацнал високо на планин­ския връх в непосредствена близост до древния град на инките.

Срещу Пабло седеше бодигардът на Хелена Чад Чадуик, смятана за един от най-добрите в бранша си. Бащата на Хелена, Лорънс, бе настоял да вземе със себе си телохранител, ако иска да ходи в Южна Аме­рика - а той винаги настояваше, докато не стане него­вото. Хелена беше единственото му дете и богатият бизнесмен възнамеряваше да използва значителното си влияние и власт, за да я защитава, пък било то и против желанието ѝ. Това бе единственото му усло­вие за пътуването - и като награда ѝ бе позволил да използва частния му самолет, така че на Хелена не ѝ остана друго, освен да се съгласи.

Чад Чадуик беше на трийсет и три, бивш седмобоец от олимпийския отбор на Съединените щати. Тя бе фаворитка за златния медал на игрите в Пекин през 2008 г., но дребна травма в гърба бе прекъснала тренировките ѝ по мятане на копие, което беше най-добрата ѝ дисциплина. Накрая беше принудена да се откаже от участието в игрите. Чад беше стройна и мускулеста, с масивни прасци и огромни рамене. Вече професионален бодигард, тя представляваше внушителна фигура, висока метър и осемдесет, с бледа кожа и изрусена щръкнала коса. Изражението ѝ бе каменно и постоянно намръщената ѝ физионо­мия с нищо не смекчаваше външния ѝ вид. Подобно на всички добри телохранители, Чад не изпускаше никого от поглед и през цялото време беше нащрек. Винаги носеше добре скрито оръжие, а в раницата ѝ имаше допълнителни муниции, комплект за оказване на първа помощ, маломощна зашеметяваща граната и голямо количество консерви с риба тон в изворна вода - ядеше по 200 грама на всеки три часа, с точ­ност до минутата.