Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 30
Кристофър Райд
Капитанът отново видя червено пламъче дълбоко в черните зеници на епископ Франсиско - този път нямаше грешка. Гонсалес се взираше право напред, с напрегнати мускули и разтуптяно сърце. Беше объркан като човек с вързани очи, когото са завъртели в кръг.
- Ще сторя каквото заповядате - най-сетне отвърна той. - Лично ще задържа двамата чужденци. Когато са в ръцете ми, ще ви ги доведа.
- Направихте единствения разумен избор - отвърна епископът.
8.
В един идеален свят Хелена щеше да стигне с хеликоптер направо до Мачу Пикчу. За съжаление древните руини на инките бяха включени в списъка на световното културно наследство и полетите в района бяха абсолютно забранени. Това означаваше, че най-бързият начин да стигне дотам беше с влака от Куско. Щеше да потегли с кола по коварните планински пътища, ако мислеше, че така ще стигне по-бързо, но ѝ бяха казали, че начинанието ще ѝ отнеме два пъти повече време. Ето защо тя седеше в пищния, сякаш взет от „Ориент експрес“ вагон-ресторант, който бавно се тътреше към Андите.
В разписанието на луксозния ресторант пишеше, че сутрешният чай се поднася в 10, в 11:30 се предлагат коктейли, а обядът е в 13 ч. Влакът развиваше максимална скорост от четиресет километра в час на правите участъци, което според Хелена беше твърде бавно. На всичкото отгоре я мъчеше ужасно главоболие. Трябваше да положи огромни усилия да остане позитивна, докато от масата зад нея се долавяше аромат на кроасани с масло. От миризмата ѝ призляваше. Тя се обърна към прозореца и се опита да се потопи изцяло в прекрасния свят отвън.
Беше минала повече от година, откакто Уилсън бе изчезнал от живота ѝ, оставяйки я в истинско чистилище. Нямаше съмнение, че е самотна. Казваше на всички около себе си как се чувства, но криеше истинската причина за мъката си. Никой нямаше да ѝ повярва, че е срещнала пътешественик във времето - никой не би повярвал на нещо толкова нелепо. Но беше станало точно това. За щастие беше спряла да се опитва да каже истината и в резултат животът ѝ бе станал по-лесен. Когато си имаш работа с толкова смахнато нещо, беше по-добре да излъжеш, отколкото да се мъчиш да обясняваш неща, които никой не би могъл да разбере.
Срещата с Уилсън Даулинг беше най-доброто и в същото време най-лошото, което ѝ се бе случвало, но предимно най-лошото.
Тя разкопча джоба на туристическото си яке и извади повредената египетска монета, която ѝ беше дал Уилсън. Монетата би трябвало да представлява връзка между миналото и бъдещето. Гневно я стисна между пръстите си. Нима ѝ беше писано да изживее остатъка от дните си в чудене дали някога ще го види отново? Уилсън бе дошъл в нейния свят преди малко повече от година, бе изпълнил мисията си и я бе изоставил подобно на турист, зарязал лятна романтична връзка. Каза, че пътува през времето, колкото и шантава да изглеждаше подобна концепция. И все пак Хелена знаеше, че казва истината - беше станала свидетел на действия, които не можеха да се обяснят по друг начин. Уилсън Даулинг владееше сили, които биха били невъзможни без огромно познание от бъдещето. Със сигурност беше Надзирателят, какъвто твърдеше, че е. Хелена не се съмняваше в това.
