Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 205
Кристофър Райд
Сонтане и Акла бяха от двете му страни, като опъваха лъковете си и пускаха стрела след стрела. Внушителните дървени врати вече се извисяваха пред него. Уилсън зае позиция, насочи картечницата към мястото, където предполагаше, че се намира заключващият механизъм, и дръпна спусъка.
Оранжеви пламъци забълваха от дулото и от могъщата врата се разлетяха трески.
Амазонките се стичаха с огромна скорост, правейки всичко по силите си да защитят Уилсън. Куршуми и стрели летяха хаотично във всички посоки. През цялото време дъждът продължаваше да се сипе свирепо от тъмното небе. Картечницата се сгорещяваше в ръцете на Уилсън. През пушека и парата той видя, че е пробил дупка в дървото.
Сонтане тъкмо опъваше лъка си, когато я улучи куршум. Ръцете и краката ѝ се стегнаха, докато отлетя назад към Уилсън и го събори. Той махна пръста си от спусъка, обърна се и видя един войник да насочва пушката си право към него. Край ухото му профуча стрела и се заби в гърдите на мъжа.
Акла дръпна Уилсън и го изправи на крака.
- Стреляй! - извика тя. Безжизненото тяло на Сонтане лежеше на калдъръма, изцъклените ѝ очи бяха отворени широко. Куршумът я беше улучил отстрани в главата и от дупката изтичаше кръв и мозък.
Всичко беше покрито с тела, кръв и вътрешности.
- Стреляй! - отново извика Акла. Уилсън дръпна спусъка и продължи да стреля по вратата. Акла изтегли меча си, като грабна и оръжието от бедрото на Сонтане. Още войници се нахвърлиха върху тях. С невероятната си ловкост Акла избягваше щиковете им и сечеше, клякаше, извърташе се и избягваше ударите.
Лентата свърши и картечницата най-сетне замлъкна. Треските още летяха във въздуха, когато Уилсън взе един чувал с пясък. Събрал всички сили, той го вдигна пред себе си и се втурна напред. Акла опря рамо в гърба му и двамата заедно се блъснаха във вратите.
Чувалът разби сцепеното дърво и Уилсън и Акла се плъзнаха по полирания гранитен под и се блъснаха в златния олтар вътре. Жените воини се втурнаха след тях, като тутакси се обърнаха да защитават входа. В църквата проехтяха изстрели, куршуми рикошираха в пода и се забиваха във вътрешните стени. Амазонките прекатуриха един олтар и го избутаха напред като барикада.
Уилсън вдигна очи и видя Богородица да се взира в него отгоре, взела Младенеца Христос в ръцете си. Гледката го остави без дъх - безметежното изражение на бялото като алабастър лице беше в пълна противоположност с касапницата и унищожението, развихрили се на това свято място.
Жените воини разсичаха с мечовете си позлатеното дърво, докато олтарът не се освободи и не падна, повличайки със себе си Богородица и Христос. Уилсън им помогна да избутат огромното дървено съоръжение. Други амазонки влетяха от дъжда миг преди олтарът да препречи входа.
