Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 204

Провери меча на лявото си бедро, легна на кал­дъръма и запълзя по корем към потока, течащ към Пласа де Армас. Използвайки цялата си сила, той се хвана здраво и внимателно отпусна полуголото си тяло в буйното течение. Боклуци и тежки предмети го заблъскаха, докато пълзеше напред метър след ме­тър, опора след опора. Познаваше силата и непредсказуемостта на водата и трябваше да напрегне всич­ки сили, за да се държи.

Накрая стигна северното картечно гнездо и се надигна от калната тиня като алигатор, шибан от дъжда.

Стената от чували беше точно пред него.

Уилсън извади меча от ножницата и провери ос­тротата му. Спря за момент, за да се овладее. Тряб­ваше да приложи всичко научено, ако иска да оцелее през следващите секунди. Бъдещето на човечеството зависеше от това дали ще влезе в тройната църква и ще намери Куба на инките.

Пое последен дълбок дъх и усети как силата му се натрупва в него. Време беше да бъде безмилостен.

За момент в съзнанието му се появи образът на Свитъците от Мъртво море в стъклените витрини в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Негов дълг бе да успее и нямаше да спре пред нищо, за да го изпълни.

Скочи от позицията си, полетя напред, направи салто и се приземи в центъра на издигнатото гнез­до. Времето сякаш забави хода си, докато мечът му разсече проливния дъжд и преряза гърлото на един войник, преди да се забие дълбоко в черепа на друг. Навсякъде се разхвърча кръв. Уилсън пусна меча и се извъртя да сграбчи третия войник за ушите и рязко да завърти главата му, счупвайки вратните пре­шлени.

Вдигна тежката картечница „Максим“ от трино­гата ѝ и я обърна към църквата. Оръжието се зареж­даше от платнена лента с 500 патрона. Десетки вой­ници вече идваха към него от почти всички посоки - умът на Писаро знаеше къде е.

Куршум избръмча покрай ухото му. Друг одраска бузата му.

От мрака полетяха стрели и се забиха в плът, ко­гато покритите с наметала амазонки се хвърлиха в контраатака. Уилсън дръпна спусъка и отприщи ис­тински ад от дулото. Южното картечно гнездо беше пометено, куршумите раздираха всичко пред него.

Димящи гилзи летяха във въздуха, докато Уил­сън покосяваше войниците пред себе си. Навсякъде хвърчеше месо и кръв. Без да маха пръст от спусъка, той се завъртя към тримата войници, които се бяха втурнали към него с щикове напред. Огънят откъс­на краката им и обезобразените им тела паднаха на мокрия калдъръм.

Амазонките се материализираха от мрака. Движе­нията им бяха великолепни и красиви. Във всички посоки полетяха стрели. Един войник беше улучен в окото, друг бе пронизан в корема. Когато наближиха, амазонките извадиха мечовете си и продължиха на­пред, посичайки всеки изпречил се на пътя им.

От гърмежите и дъжда Уилсън не можеше да чуе предсмъртните писъци, които несъмнено звучаха на­всякъде около него. Трасиращи куршуми разсякоха тъмнината. От лявата му страна една амазонка бе на­ръгана с щик. Миг по-късно партньорката ѝ изскочи от мрака и мечът ѝ въздаде мъст.

Друга жена получи куршум в лицето.

Уилсън изскочи от гнездото с тежката картечни­ца в ръце. Без да обръща внимание на профучава­щите куршуми, той изкачи стъпалата към кедрови­те врати на катедралата. Войници го атакуваха от всички страни; амазонките се втурнаха да ги пре­срещнат. Още една беше убита, докато защитаваше Уилсън, и кръвта ѝ плисна на земята. Уилсън из­стреля унищожителен откос към един хвърлил се към него войник, после се обърна и стреля отново, убивайки друг.