Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 207

- Не го убивай! - извика Уилсън.

- Епископ Франсиско е в ризницата! - извика гла­сът на Хелена от мрака. - Хайръм Бингам също е там!

Изстрелите откъм входа зачестиха, чу се звън на мечове и писъци.

- Велик ли се наричаш, Писаро? - извика Уилсън. - А се криеш като последен страхливец!

Хайръм Бингам се втурна от ризницата с вдигнат нож и безизразно лице.

Уилсън му подложи крак и с лекота го препъна. Главата на кльощавия мъж се удари в пода и той ос­тана да лежи в несвяст.

- Ти си страхливец, Писаро! Караш другите да из­пълняват желанията ти, а би трябвало да го правиш сам! - Уилсън виждаше червените очи на епископа да горят в тъмното.

- Никак не ми харесва да действам чрез слаба­ци - каза епископът, докато излизаше с накуцване на светло, протегнал кокалести ръце към Уилсън. - Следващото тяло, което ще обладая, е твоето.

- Той държи Куба! - извика сияйният образ на Хелена.

Уилсън погледна обладания от злия дух епископ.

- Народът на Перу те мрази, Писаро. Действал си от името на Бог... но без състрадание. В мига, в който си убил Атауалпа, мрачното ти място в историята ти е било отредено завинаги. Убил си жена му и децата му пред очите му.

- Той не прие единствения истински Бог!

- Ти си чудовище и си запомнен като такъв.

- Аз спасявах душата на Атауалпа, за да може да отиде в Рая. Затова ме е изпратил Бог.

- Ти си провал и историята завинаги ще произне­се присъдата си. Кубът на инките, който криеш зад гърба си, няма да е достатъчен да поправи престъ­пленията ти. Днес ти си намери майстора. Аз съм неуязвим за силата на Куба - каза Уилсън. - И затова ще се провалиш. Не можеш да погледнеш в ума ми и Кубът не може да овладее тялото ми.

- Мислиш си, че си неуязвим за Куба ли? - с мрачна усмивка рече Писаро.

В този миг Хелена усети, че Уилсън няма никаква защита срещу мощното влияние на Куба.

- Това е нещо, което трябва да видиш - прошепна Писаро. Епископ Франсиско протегна ръка и разтво­ри пръстите си.

Веднага щом погледът му падна върху блестящия Куб на инките, Уилсън замръзна. Искаше да го до­косне - никога не бе изпитвал такова изгарящо жела­ние. Кубът беше сияен, с резки линии и си личеше, че е тежък. Сякаш му говореше, надсмиваше му се, настояваше да пристъпи напред. Щеше да бъде си­лен, ако го поеме в ръце - знаеше го.

Акла захвърли наметалото си и се втурна с писък към епископа.

Уилсън се обърна и замахна с юмрук, стовар­вайки мощен удар върху нея. Тя падна в несвяст на пода, а мечът ѝ се плъзна по гранита в краката на епископа.

Очите на Писаро горяха като въглени.

- Ела и ще го получиш.

- Не! - извика Хелена. Тя се опита да изблъска Уилсън назад, но ръцете ѝ минаха през него. - Из­върни се!

Уилсън пристъпи напред. Всичко се беше раз­мазало от обзелата го страст и емоции. Искаше да почувства тежестта на Куба в ръката си. Искаше да почувства силата му.

Хелена застана между Уилсън и Куба. По лицето ѝ се стичаха сълзи.

- Ще се превърнеш във всичко, което ненавиждаш!