Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 25

— Пикъринг ще го убие — знаеш. И няма да е първият.

— Нито последен.

Ейдриън въздъхна и седна обратно, скръствайки ръце:

— Прав си, ще има други. Представи си, че измъкнем меча и се отървем от проклетото нещо. Графът няма да го види нивга. Помисли за всички онези щастливи мъже, които ще могат да оглеждат Белинда без страх.

Ройс се изкикоти:

— Сега пък обществена услуга?

— Плюс двеста златни тенента — добави Ейдриън. — Повече от изкараното за цялата година. Идва студ и с толкова пари спокойно ще можем да преседим зимата.

— Сега поне говориш смислено. Това би било добре — призна Ройс.

— И става въпрос за няколко часа работа, бързо изкатерване и задигане. Ти си този, който винаги разправя колко слабо се охранява замъка Есендън. Ще сме по леглата преди изгрев-слънце.

Ройс захапа долната си устна и изкриви лице, отказвайки да погледне съдружника си.

Ейдриън видя шанса си и усили натиска:

— Спомняш си колко беше студено на върха на онази кула. Помисли си колко студено ще стане след няколко месеца. Можеш да прекараш зимата топло и приятно, отяждайки си и пиейки любимото си вино. Освен това — Ейдриън се приближи още — снегът. Знаеш как го ненавиждаш.

— Добре, добре. Вземай екипировката. Среща на пътеката.

— Знаех си, че там някъде има сърце — усмихна се Ейдриън.

* * *

Навън нощта бе станала още по-студена. Хлъзгав скреж бе покрил пътищата. Противно на мнението на Ейдриън, Ройс не мразеше снега. Харесваше как покрива Долния квартал, обвивайки го в елегантна бяла мантия. Но красотата си имаше цена; стъпките оставаха видими и работата се усложняваше. Ейдриън бе прав: след тази нощ щяха да имат достатъчно пари да прекарат целия сезон в спокоен зимен сън. С толкова много злато можеха дори да започнат легален бизнес. Мислеше си за това при всеки голям удар; заедно с Ейдриън го бяха обсъждали неведнъж. Преди година искаха да отворят изба, но не им подхождаше. Това винаги се оказваше проблем. Нито един от двамата не можеше да се сети за легална дейност, която да им допада.

Спря пред публичния дом в края на улица Капризна, срещу „Розата и бодилът“. Домът бе голям почти колкото таверната. Гуен обмисляше да свърже двете сгради, за да могат посетителите да се движат свободно, незастрашени от престъпни елементи и клюкари. Гуен ДеЛанси беше гений. Ройс никога не бе познавал друг като нея. Изключително умна и интелигентна; най-искреният човек, когото познаваше. За него тя представляваше парадокс, невъзможна за разгадаване мистерия — тя бе честен човек.

— Помислих си, че може да се отбиеш — каза Гуен, излизайки на прага на дома и намятайки пелерина на раменете си. — Оглеждах се за теб през вратата.

— Имаш добри очи. Повечето хора не ме виждат, когато вървя по тъмна улица.

— Значи си искал да бъдеш видян. Дошъл си да ме посетиш, нали?

— Просто исках да се убедя, че снощи си получила полагащото ти се от парите.

Гуен се усмихна. Докато правеше това, крадецът забеляза колко красиво сияе косата й на лунна светлина.