Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 24

Опита се да осмисли, че вършеното от тях с Ройс не е отвратително. В крайна сметка Аленда можеше да си го позволи. Хора като Мейсън и Емералд се нуждаеха от парите повече в сравнение с дъщерята на богат маркиз. Пък може и да й е послужило като урок, който да спаси бащините земи и репутация. И все пак това бе начин да лъже себе си. Опит да убеди съвестта си, че ако вършеното от него не е правилно, то поне не е грешно. Жадуваше да се заеме с достойна работа; такава, която би спасила нечий живот; със запомнените като добродетелни намерения.

— Разбира се — каза той.

* * *

Когато Ейдриън замлъкна, възцарилата се тишина бе напоена с очакване. Присъстваха само трима и щом Ейдриън приключи, той и Албърт насочиха вниманието си към Ройс. Очаквано, крадецът не изглеждаше доволен и бавно заклати глава още преди да заговори.

— Не мога да повярвам, че си взел работата — сопна се той.

— Виж, знам, че е твърде неочаквано, но историята се потвърди, нали? — запита Ейдриън. — Ти го проследи до замъка. Той наистина е гост на крал Амрат. Не се е отбивал никъде. Мога да потвърдя, че изглежда да е от Калис; никое от момичетата на Гуен не го е чуло да казва нещо в разрез с твърденията му. Работата изглежда наред.

— Двеста златни тенента за измъкването на меч през отворен прозорец — и ти не намираш нищо съмнително в това? — запита невярващо Ройс, като в тона му се преплиташе и удивление.

— Аз лично бих го нарекъл сбъдната мечта — обяви Албърт.

— Може би правят нещата по различен начин в Калис. Доста далеч е — рече Ейдриън.

— Не е чак толкова далеч — изстреля в отговор Ройс. — И как този ДеУитт се разхожда насам-натам с толкова жълтици? Винаги ли си носи преливащи от злато торби, когато ходи на международни търговски срещи? Защо го е донесъл?

— Може и да не е. Може да е продал ценен пръстен или да е изтеглил заем, използвайки доброто име на херцог ДеЛоркан като гаранция. Дори е възможно да го е взел от самия херцог. Убеден съм, че двамата не са яздили дотук на гърба на понита. Херцогът вероятно пътува с огромен керван. За тях две-три стотици златни монети може да не са нищо необичайно.

Гласът на Ейдриън стана по-сериозен:

— Ти не беше там. Не го видя. На практика утре го очаква екзекуция. Каква полза от златото, ако си мъртъв?

— Току-що приключихме задача. Надявах се да си отпочина няколко дни, а сега ти си ни уредил нова — Ройс въздъхна. — ДеУитт бил изплашен, казваш?

— Потеше се.

— Ето каква била работата. Съгласил си се, защото е за добра кауза. Смяташ рискуването на главите ни за правилно, стига след това да можем да се тупкаме по гърба.