Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1097

Ариста плъзна поглед по заобикалящите я усмихнати приятелски лица, които разговаряха и се смееха. Откъм кухнята пристигаха димящи купи. Абелард, седнал на обърната кофа, насмоляваше лъка си, чакайки Дани, който седеше до него и довършваше чиния овнешко. Помещението се изпълваше, мястото за сядане намаляваше заплашително. Около Модина имаше широко пространство въпреки тълпата. Императрицата седеше в ъгъла срещу вратата и се усмихваше по-широко от когато и да било. Само момичетата стояха близо до нея, но всички очи в стаята постоянно се насочваха натам.

Ариста се изправи и откри Арбър да мята кръгъл самун в пещта. Опря се на тезгяха и обърса чело с опакото на набрашнената си ръка.

— Този е последният — усмихнато ѝ рече тя. — Притеснявах се за теб. И двамата се притеснявахме.

— Наистина?

— Да! Само как изчезнахте онази нощ, а после дойдоха войниците — страхувахме се за теб. В селото цареше смут цяла седмица след това. Четири пъти идваха да тършуват из брашното. Не зная за какво те търсеха — и още не зная.

— Вече е без значение — рече ѝ Ариста. — Всичко свърши и отсега нататък нещата ще бъдат различни.

Изражението на Арбър показваше, че тя не знае как да разтълкува тези думи.

— Я кажи, още ли пазиш роклята, която ти дадох?

— О, да! — тя погледна към робата на Ариста. — Естествено, искаш си я обратно.

Тя понечи да се отдалечи, но Ариста я хвана за ръката.

— Не, не заради това питах.

— Всичко е наред. Грижих се добре за нея — нито веднъж не съм я носила. Само я погледнах няколко пъти.

— Просто си мислех, че трябва да я облечеш, защото ще ти трябва.

— О, не, никога няма да облека толкова хубава дреха. Както ти казах и преди, няма шанс да ида на бал или на нещо подобно.

— Точно това е — рече ѝ Ариста. — Смятам, че ще отидеш — естествено, ако приемеш.

— Какво да приема?

— Да станеш шаферка на сватбата ми.

Арбър я изгледа объркано.

— Но, Ърма, та ти вече си омъжена за Винс.

Беше ред на Ариста да я изгледа неразбиращо, сетне се засмя високо.

* * *

Ейдриън откри Ройс на мостчето. Беше тъмно, но луната бе изгряла и той зърна тъмния силует на приятеля си наведен над перилата, загледан в черните води, които течаха отдолу.

— Тълпата те изнервя? — попита боецът. Ройс не отговори. Дори не вдигна глава. — И какво ще правиш сега?

— Не зная — тихо каза Ройс.

— Осъзнаваш, че потеклото ти те прави не само крал на Ериван, но и император на Апеладорн. Говори ли с Модина?

— Тя вече ми каза, че ще слезе от престола.

— Император Ройс? — рече Ейдриън.

— Не звучи добре, нали?

Ейдриън сви рамене, облягайки се на същите перила.

— С времето и това ще стане.

От постройките на улицата само пекарната светеше. В имението също проблясваха светлини, прилични на жълти звезди връз хълма заради разстоянието.

— Чух, че се каниш да се жениш за Ариста.

— Откъде си чул това?

— Майрън спомена нещо за церемонията.

— А, да. Е, смятах, че той ще свърши добра работа, а никой от двама ни не е във възторг от идеята за нифронска церемония.

— Смятам, че идеята е добра — Ройс се загледа във водата. — Недей да чакаш. Жени се веднага и започвай да се радваш на щастието.