Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1095

Тя поспря, вглеждайки се към ококорения Лурет.

— Е, представителю и магистрате, какво ще кажеш?

Лурет огледа околните лица. Видя хората си да полагат оръжия. Погледна към селяните, сетне пришпори коня си и се втурна напред. Не се отправи обратно към имението, а пое към полята.

— Мога да го сваля от коня — вметна Ариста, но Модина поклати глава.

— Остави го — тя погледна към войниците. — Вие също сте свободни.

— Почакайте — каза Ейдриън. — Лорд Балдуин е затворен в имението, така ли е?

Войниците бавно кимнаха, лицата им почернели от притеснение.

— Освободете го незабавно — каза Модина. — Кажете му какво сте видели и че ще го посетя утре. Всъщност му кажи, че ще има честта да приюти мен и свитата ми, докато не осигуря по-постоянни квартири.

Те кимнаха, поклониха се и отстъпиха заднишком дузина крачки, преди да се обърнат и да побегнат по улицата.

— Смятам, че ги впечатли — каза ѝ Ейдриън, сетне погледна към селяните.

Те всички стояха като истукани, взирайки се в Модина със зяпнали усти.

— Армигил, още вариш пиво, нали? — попита Ейдриън.

— Какво, Ади? — замаяно запита тя, все още взирайки се в императрицата.

— Бира, знаеш — ечемик, хмел… Напитка. Една бъчонка би помогнала, не мислиш ли? — размаха ръка пред Дънстън. — Може би топло място за почивка. И малко храна? — щракна с пръсти три пъти. — Ехоо?

— Това наистина ли е императрицата? — запита Армигил.

— Да, така че ще може да ти плати, ако това те притеснява.

Това я изтръгна от транса. Старата жена му се закани с пръст.

— Познаваш ме достатъчно добре, детище такова! Как смееш да ми викаш, че съм негостоприемна била. Дали ще е императрицата, или някоя брантия — всички ще получат халба и чиния в Хинтиндар — поне сега, дето въплъщението на Уберлин се махна — тя погледна към Дънстън и Арбър. — А вие какво висльотите тука? Мятайте тесто у фурнака. Осгар, Харбърт, я елате да помогнете да изтърколим бъчето. Алгър, виж твойта дали е оставила от оня пай и кажи на Клипър да отреже осолено свинско от…

— Не! — викнаха в един глас Ейдриън, Ариста, Моувин и Дигън, стряскайки всички. Сетне започнаха да се смеят.

— Моля ви, само не и осолено свинско — додаде Ейдриън.

— Овнешко става ли? — притеснено запита Абелард. Стригачът Абелард и жена му живееха срещу Ейдриън. Той беше слабоват плешив хапльо, чиято стойка пораждаше у боеца асоциации с надничаща от черупката си костенурка.

Всички закимаха ентусиазирано.

— Овнешко е идеално.

Абелард се усмихна и се отдалечи.

— Донеси си и цигулката, кажи и на Дани да си донесе кавала! — викна след него Дънстън. — Изглежда пролетта дойде рано тази година, а?

* * *

Ариста бе предпазлива, научила си урока предният път. Сега се ограничи до една чаша от пивото на Армигил, дори и от това се чувстваше леко замаяна. Седеше до Ейдриън върху купчина чували с брашно, струпани по пода на пекарната. Самият под бе хлъзгав от тънкия пласт брашно, особено допаднал на момичетата. Али и Мърси се плъзгаха по него като по замръзнало езеро, поне докато не започнаха да прииждат повече хора, което направи пързалянето невъзможно. Ариста си помисли да предложи помощ на Арбър, но последната вече имаше половин дузина жени, работещи в тясната ѝ кухня. А и след всичко преживяно беше толкова приятно просто да седи, облегната на него, усещайки ръката му върху гърба си. Поемаше вкусния аромат на пресен хляб и печено агне. Вслушваше се в приятелското бърборене и се опиваше от топлината и уюта. Чудеше се дали това бе очаквало Олрик отвъд в светлината. Зачуди се дали там ухаеше на печен хляб и напрягайки памет, почти бе убедена в това.