Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1099

— Първоначално може и да не го стори. Марибор ми е свидетел, че и аз не те харесвах в началото. Но ти си прилепчив — той се усмихна. — Като репей.

Ройс повдигна глава и се намръщи.

— Добре де, забрави какво казах. Да оставим проповедите — Ейдриън замлъкна, сетне продължи. — Но тя наистина прилича на Гуен. И смеха ѝ — чул ли си го? Майка ѝ рекла, че татко ѝ щял да я направи принцеса и да заживеят в красиво място, където малката щяла да бъде кралица на гората.

— Така ли?

Ейдриън кимна.

— Срамота е да я разочароваш, а ако Гуен е казала това, значи е истина.

Ройс въздъхна.

— Значи ще вземеш престола?

— Император Ройс? Не мисля така. Но ми остава длъжността на елфически крал.

— А тя как върви впрочем?

— Колкото и странно да звучи, смятам, че те са ужасени от мен.

— Мнозина са ужасени от теб, Ройс.

Той се изсмя.

— Чувствам се като онези в цирка, които дресират мечки с камшик и стол. Унищожиха половината Апеладорн без да дадат едничка жертва и единствено аз и откачената им религия стоим пред довършването на работата. Наистина мразят хората, но са убедени, че съм избран от Феррол да бъда техен водач. Немислимо е да ме убият. Така че сега са под властта на човек, комуто трябва да се подчиняват и не могат да убият. Нормално е да се паникьосват.

— Само дето не си човек.

— Не. Нито едно от двете.

— Може това да помогне.

— Възможно е.

— И пак не ми каза — какво възнамеряваш да правиш?

Ройс сви рамене.

— Още не зная. Как бих могъл? Не зная нищо за тях. Но зная, че съм видял жестокост и от двете страни. След като видях как империята на Салдур се отнасяше с тези като мен, мога да разбера елфическата омраза. Старото ми аз си спомня ясно това чувство, увереността на справедливото, чистотата на неоспоримата цел.

— А новото ти аз?

Ройс поклати глава.

— Простих на Магнус, в името на Марибор.

— Защо?

— Умора, предполагам. Уморих се от убийства — не, не е това. Истинската причина е, че част от мен се замисли какво би казала Гуен. Не мога да си представя тя да иска да убия Магнус — колкото би искала и да накажа елфите за стореното от тях. Тя бе много по-добра от мен, а сега я няма и аз…

Ейдриън стисна рамото му.

— Довери ми се, тя се гордее с теб, друже — даде му секунда, сетне рече с бодър тон. — Как така никога не сме включвали крал и император сред потенциалните кариери? Като се замисли човек, правят на пух и прах разните там винари, актьори и рибари.

— За теб всичко е толкова лесно — отвърна Ройс, обърсвайки очи.

— Просто за мен чашата е винаги пълна наполовина. Как е твоята напоследък?

— Представа нямам. Още не съм свикнал с размера ѝ.

Ейдриън кимна.

— И като стана дума за чаши…

Той повдигна глава, дочувайки звука на цигулка и кавал. Прегърна приятеля си през рамо и го отдръпна от моста.

— Какво ще кажеш за една халба от пивото на Армигил?

— Знаеш, че мразя бира.

— Не съм сигурен, че вареното от нея може да се нарече бира. Мисли за него по-скоро като за… преживяване.

Глава 29

От ясно небе

Изненадващо количество хора оцеляха от нападението над Акуеста и излязоха от подземните си скривалища в един друг свят. Елфите ги нямаше, както и града. Бяха останали само телата на загиналите и руините от някога масивните стени. В последващите седмици времето се стопли, снегът се стопи и хората поеха по пътищата. Мнозина се отправиха на юг или на изток към Колнора, която бе останала непокътната. Родените на север се завърнаха сред пустош, която се заклеха да застроят отново. Малка част останаха в Акуеста, вдигайки камъните и смитайки прахта.