Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1096

— За какво мислите? — попита Ейдриън.

— Моля? О, просто се надявах Олрик да е щастлив.

— Убеден съм.

Тя кимна и Ейдриън издигна чаша.

— За Олрик — рече той.

— За Олрик — повтори Моувин.

Всички в стаята, които държаха халби — дори и онези, които не бяха чували за Олрик — издигнаха чаши. Очите ѝ се преместиха върху Али, която сега стоеше между Модина и Мърси, отхапвайки като пиле от къс кафяв хляб.

— За Уайът и Елдън — прошепна Ариста, толкова тихо, че дори и Ейдриън не я чу, и изпразни чашата си.

— Много съжалявам за станалото, Дън — обърна се към приятеля си Ейдриън, докато Дън помагаше в разнасянето на храна. — Много ли беше зле, какво стана след като си тръгнахме?

Дънстън погледна да види къде е жена му.

— За Арбър беше много трудно — рече той. — Изглеждах по-зле, отколкото беше в действителност. Близо шест седмици тя трябваше да върши всичко, но сега това отмина. Свикнал съм да ми понапукват главата — той се ухили, сетне погледна любопитно към Ейдриън и Ариста, седящи ръка за ръка. Ройс току-що влезе и Дънстън го погледна нервно. — По-добре внимавай. Той не изглежда да е от типа, които прощават подобни неща.

Дънстън се отдалечи, оставяйки Ариста и Ейдриън объркано да се взират един в друг.

Ройс се поколеба на прага, спирайки очи на момичетата, които стояха в краката на Модина. Императрицата бе една от малкото, които седяха на стол. Идеята не беше нейна, но Баркърови бяха настояли. Той отиде и седна до Ейдриън.

— Къде са сенките ти? — попита Ейдриън.

— Изглеждаш разтревожен.

— Просто искам да зная предварително, ако предизвикаш нова война.

— Смайваща увереност в дипломатическите ми умения имаш.

— Какви дипломатически умения?

Ройс се навъси.

— Отвън са. Поговорих с тях за пространството.

— Така ли?

— Говорят апелански. А и нали поназнайвам малко елфически.

Ройс се облегна на крака на масата, загледан в Мърси, която се кикотеше, докато Али шептеше нещо в ухото ѝ.

— Защо не идеш да поговориш с нея?

Ройс сви рамене, тревога сбърчила челото му.

— Какво има?

— Нищо — Ройс се изправи. — Тук е малко горещо за вкуса ми.

Гледаха го как внимателно пристъпва около седящите на пода и излиза. Ейдриън погледна към Ариста.

— Върви — рече му тя.

— Сигурна ли сте?

— Разбира се. Върви.

Той се усмихна, целуна я и се изправи да догони Ройс.