Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1094

Войниците се поколебаха. Лурет забарабани по лъка на седлото.

— Казах да ги арестувате!

Един от войниците близо до Ройс замахна с копие. Най-близкият елф отсече металния връх на острието. Войникът отстъпи назад.

Никой от останалите не помръдна.

Лицето на Лурет се наля с кръв.

— Съпротива при арест! Противопоставяте се на волята на един имперски представител и магистрат на това владение. Настоявам да се предадете незабавно! Предайте се или по силата, дадена ми от самата императрица, ще накарам да ви разстрелят.

Никой не пристъпи напред.

— Не помня да съм ти давала каквото и да е, още по-малко силата да убиваш членове на свитата ми — каза Модина, докато пристъпваше напред.

Лурет заслони очи от залязващото слънце, примижавайки към нея.

— Тази пък коя е сега?

— Не ме разпознаваш? — попита Модина с весел глас. — А пък си толкова бърз да се опреш на името ми. Позволи ми да се представя. Може би това ще освежи паметта ти. Аз съм убийцата на Напаст Ръфъсова, висшата духовница на нифронската църква, Нейно Най-възвишено Високопреосвещенство Модина Новронска.

Тя отметна одеялото.

Неколцина от тълпата ахнаха. Арбър се олюля назад, принуждавайки Дънстън да я хване, а Ейдриън бе сигурен, че чу Армигил да промърморва:

— Чумата да ме тръшне.

Императрицата стоеше в прекрасната си рокля. Тя също носеше дългата черна кадифена мантия с герба на империята, която си бе сложила, преди да излезе напред.

— Това… не е възможно! — промърмори Лурет. — Това е трик. Номер е, казвам ви! Няма да позволя да ме заблудите! Тя е измамница. Лъжкиня. Всички положете оръжие и ще екзекутирам само сина на ковача и другаря му. Противопоставете ми се и ще умрете до един!

В този миг шестимата арбалетчици започнаха да подсмърчат. Замигаха, очите им се насълзиха, сбърчиха носове. Един по един започнаха да кихат, сетне арбалетите им се разтрошиха и болтовете пльоснаха в калта.

Ейдриън погледна към Ариста, която се усмихна пакостливо.

— Преди да се забъркаш в още по-големи неприятности — рече Модина на Лурет, който вече не можеше да скрива притеснението си, — позволи ми да ти представя останалите от антуража си. — Това е принцеса — или по-скоро кралица — Ариста от Меленгар, покорител на Ратибор, забележителна магьосница.

— Смятам, че тя предпочита израза чародейка — прошепна Майрън.

— Простете, чародейке. Това е Ройс Мелбърн, новият владетел на древното кралство Ериван. С него, както може би си забелязал, са трима от лордовете му. Дребният господин е Магнус от народа на Дром, майстор на камъка и земята. До него стои Дигън Гаунт, герой и водач на националистите. Ей там е граф Пикъринг от Галилин, легендарен фехтовчик. Това е маркизът на Глъстън, прословутият и мъдър монах на Марибор. И макар че той не се нуждае от представяне, пред теб стои Ейдриън Блекуотър, тешлорски рицар, Пазител на Наследника на Новрон, шампион на империята и герой на кралството.

— Тези имперски защитници са прекосили подземния свят, сражавали са се с армии гоблини, прекосили предателски морета, посетили и се завърнали от древния град Персепликуис, спирайки нашествието на несломима армия и убивайки създанието, причинило смъртта на нашия спасител Новрон Велики. Спасиха не само империята, но и всички вас. Дължите им живота си, почитта си и вечната си благодарност.