Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1083

Ейдриън отново падна и отново елфическият лорд замахна, този път по-бързо, принуждавайки боеца да се затъркаля по земята. Ирауондона го последва, но не беше достатъчно бърз. Ейдриън успя да се изправи на крака и улови противника си в крачка. Бе твърде късно за елфическия лорд да се оттегли и късото острие на Ейдриън разсече незащитения прасец на Ирауондона.

— Ха-ха! — изсмя се Ейдриън. — Не си чак толкова бърз! Сега си…

Нямаше кръв.

Двамата отново погледнаха към чистото острие и недокоснатото месо. Ирауондона бавно започна да се усмихва.

— Мили Марибор! — проплака Ариста. — Не отново, моля те, боже, не отново!

— Какво има? — запита Моувин. — Какво не е наред?

— Ейдриън не може да го нарани. Не разбирам. Да не сме направили грешка, посочвайки него за представител?

Елфическият лорд, ухилен самоуверено, атакува отново, този път по-открито. Ейдриън отскочи и контраатакува, ударът му намери врата на противника. Дългото острие се плъзна нагоре по гърлото. Главата на Ирауондона отскочи нагоре, но острието за пореден път не го нарани.

Елфът се изсмя.

— Аз съм бог — каза той, започвайки да атакува без страх.

— Не! — изкрещя Ариста, оглеждайки останалите отчаяно сред започналите да изпълват очите ѝ сълзи. — Божичко, Ройс, направи нещо! Спаси го! Моля те, трябва да го спасиш!

* * *

Ройс погледна към Ейдриън, който отстъпваше изпод сипещите се като градушка удари на Ирауондона. Елфическият владетел не го оставяше да си поеме дъх. Ейдриън можеше единствено да отскача или да посреща ударите. Нямаше да издържи още дълго.

Изтегли Алвърстоун от ножницата. Не бе имало нещо, което острието да не пререже. Ейдриън дори го бе използвал, за да ослепи гиларабрина, който трябваше да бъде неуязвим за всички оръжия, освен онова, носещо името му.

На ринга Ирауондона замахна силно над главата си. Ейдриън вдигна оръжието си, за да отрази удара — дългото острие го порази. С оглушително пращене дръжката се счупи на две. Острието продължи, намирайки гърдите му. Бронята не му позволи да проникне, но Ройс чу пропукване и Ейдриън извика. Но успя да препъне Ирауондона на земята. Дишаше тежко, лицето му бе сгърчено от болка. Изплю кръв и се олюля.

— Съжалявам, Ариста — толкова съжалявам.

— Сбогувай се с представителя си, Гаунт — обяви Моуиндули. — Сега аз ще стана крал, както и трябваше да бъде.

Ройс се втурна към стария елф.

Моуиндули изглеждаше развеселен за миг, сетне шокиран. Телохранителите му пристъпиха напред, но в последния миг Ройс отскочи настрани и се гмурна към Моуиндули. Заби кинжала в гръдта на стареца. Столът се преобърна, двамата паднаха в снега.

Моуиндули не беше наранен.

— Благословията на Феррол е връз мен, глупако! Не можеш да ме нараниш — но нищо подобно не закриля теб!

Махна с ръка и огнен стълб погълна Ройс, пламъците скрили тялото му.

— Ройс! — изкрещя Ариста. Вдигна ръце да спре заклинанието, но преди да го стори, крадецът пристъпи от пламъците.