Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1082

— Това беше добро — прошепна Моувин. — Аз вече щях да съм мъртъв.

— Още при първия удар? — попита принцесата.

— Да, противно на общоприетото мнение, дуелите не продължават дълго, най-много няколко минути. Гледах краката му и това ме заблуди — много е добър.

Ирауондона нанесе промушващ удар — Ейдриън отби острието настрана. Нов и още един замах. Всеки път боецът посрещаше удара.

— Много добре — каза Ирауондона. — Сега да видим колко си добър наистина.

Елфът удари дръжката на копието си, карайки остриетата да затреперят. Атакува отново, този път прекалено бързо за очите на Ариста. Ейдриън блокира, но тогава Ирауондона замахна.

— Клекни! — изкрещя Моувин. — О, не!

Ейдриън наистина приклекна, забивайки долното острие в снега. Първият удар на елфа премина над главата му, но сетне полетя вторият. Но преди да бъде достигнат, Ейдриън се отблъсна от забитото си копие, плъзгайки се на колене по снега, което остави Ирауондона да удря земята.

Противниците спряха, дишайки тежко.

— Еха — отбеляза Моувин. — Това наистина го биваше.

— Не се движиш като човек — каза Ирауондона.

— А ти се биеш изненадващо добре за говорещ бридийт.

Реакцията върху лицето на Ирауондона бе моментална. Щастливата му усмивка изчезна.

Ариста погледна към Майрън.

— Не познавам тази дума — отговори монахът.

— Не бих и очаквал — каза Ройс. — Аз го научих на нея.

Ирауондона замахна отново. Движеше се с ослепяваща бързина, хвърляйки се напред с проблеснали на слънцето двойни остриета, движението им проследимо единствено от потоците светлина, които оставяха. Чуваше се как разсичат въздуха.

Ейдриън отскочи назад, изглеждайки не наясно как да се справи с металната вихрушка. Отбягваше отново и отново, докато остриетата профучаваха близо до краката и главата му. Елфът го изтласкваше към стената. Веднъж притиснал го, той замахна с долното острие, нанасяйки разсичащ удар към гърдите на противника си. С ловко завъртане Ейдриън се отдели от ръба и удари Ирауондона с лакът, същевременно препъвайки го с оръжието си. Елфическият лорд бързо скочи на крака с шокирано изражение.

— Биеш се като…

Лорд Ирауондона спря. Дишаше тежко, поглеждайки към Ейдриън притеснено.

Сега Ейдриън атакува.

Остриетата се сблъскаха. Отсечени удари огласиха върха на хълма. Дръжки се сблъскваха една с друга, кръстосвайки се. Отново се носеше жуженето и още удари. Ирауондона блъсна Ейдриън, нарушавайки равновесието му. Ейдриън се олюля и елфическият лорд се усмихна широко. Настъпи, но тогава боецът се извъртя неочаквано и поряза Ирауондона с дългото си острие. Ударът бе чист — острието на Ейдриън се плъзна от врата до крака.

Елфическият лорд отстъпи назад, шокиран. Опипа тялото си с изплашено изражение, а в същото време Ейдриън погледна към оръжието си — никой от двамата не откри кръв. За момент и двамата изглеждаха удивени, сетне Ирауондона отново зае позиция. Вече не правеше показни демонстрации.

Обикаляха се, този път по-внимателни, финтиращи и отстъпващи, търсейки слабост у другия. Ирауондона атакува отново. Остриетата иззвъняха с ужасяващ за ушите звук. Удар след удар металът се срещаше ръб срещу ръб, бръснач срещу бръснач. Дори звуците сами по себе си съумяваха да накарат Ариста да ѝ призлее.