Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1081

— Помогнете да я навлека — каза Ейдриън. Всички, включително Дигън и Майрън, се заеха да помагат с каквото могат.

Пред тях изникна елф, държащ една от странните алебарди, които бяха видели изобразени в Персепликуис. Протегна я към Ейдриън.

— Знаеш ли как да използваш това? — попита Ариста.

— Никога не съм докосвал преди.

— Нещо ми подсказва, че той е — рече тя, докато от другата страна на полето лорд Ирауондона повдигна своята алебарда с раздалечени ръце. Завъртя я със забележителна скорост, така че остриетата запяха.

— Да, смятам, че сте права.

Ейдриън си пое дъх и се обърна към нея. Очите им се срещнаха в мига, в който слънцето просия над дърветата и обля лицата им. Ейдриън изглеждаше красив, блестейки в златната си броня. Приличаше на древен бог, преродил се в света на хората.

Жрецът на Феррол изкрещя нещо и Майрън нямаше нужда да го превежда.

Беше време.

Ариста се затрудняваше да диша и краката ѝ омекнаха, гледайки как Ейдриън пристъпва в кръга факли. Той пристъпи в центъра и зачака, стъпвайки здраво в утъпкания сняг, променяйки захвата си на странното оръжие.

Тя погледна към Моуиндули, който вече не се усмихваше. Лицето му показваше загриженост, докато Ирауондона пристъпваше в кръга. Сините факли проблясваха при преминаването му, елфическият лорд крачеше небрежно, уверено.

— Ейдриън е най-добрият в света, Ариста — прошепна ѝ Моувин. — По-добър от Пикърингови, по-добър от Брага, по-добър от…

— По-добър от елфически лорд? — остро запита тя. — Който вероятно си е играл с това оръжие от малък — от около хиляда и петстотин години!

Барабаните прогърмяха, а роговете още веднъж нададоха остър звук, наранил ушите ѝ. Тя се опита да преглътне, но откри, че в гърлото ѝ е заседнала буца. Сърцето бясно блъскаше в гърдите ѝ, ръцете ѝ се повдигнаха, сякаш в опит да го задържат.

Ейдриън изчакваше неловко в центъра, сякаш несигурен дали битката е започнала. Ирауондона обикаляше из кръга, въртейки оръжие, премятайки го през рамене, под ръката и около кръста, усмихвайки се на тълпата. Хвърли алебардата си над главата, където тя се завъртя с такава сила, че издаде звука на летящи птици. Улови я отново и се изсмя.

— Колко е добър? — Ариста запита Моувин. — Можеш ли да определиш по движенията му?

— О, добър е.

— Колко? Бил си се с Ейдриън. Той може ли да го надвие?

— Наистина е много добър.

— Спри да повтаряш това и отговори на проклетия въпрос!

— Не зная — призна Моувин. — Мога да кажа само, че той е много бърз, май по-бърз от Ейдриън.

— А за какво е цялото това въртене?

— Без причина. Просто се опитва да сплаши противника си.

— С мен сработва.

Ейдриън стоеше неподвижен, изчаквайки.

Ирауондона продължи да върти копието в ръце.

— Трябва да те поздравя, че поне знаеш как да държиш уле-давар — каза му елфическият лорд.

— Да, но не зная как да го въртя така показно — отвърна Ейдриън. — Това помага ли? Или само си изморяваш мускулите?

Ирауондона преодоля разстоянието между тях с шеметна скорост и замахна към Ейдриън. Един удар надолу и настрани с горното острие и един нагоре с долното. Ейдриън отскочи от първия удар и блокира втория със замах в последния миг.