Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1080
Майкъл Дж. Съливан
Моуиндули се усмихна и започна да се смее през зъби.
—
— Използва Правото на представител — рече монахът.
— Какво означава това? — запита Ройс.
— Означава, че кара друг да се бие вместо него.
— Може ли да прави това? — попита принцесата.
— Да — отвърна Майрън. — Спомнете си изписаното върху рога:
— Ако представителят спечели, Моуиндули ще стане крал.
—
— По дяволите — каза Ейдриън. — Трябваше да избере големия. Убеден съм, че той знае да се бие.
Лорд Ирауондона пристъпи напред в сияйната си броня. Каза нещо, което никой от тях не чу. Моуиндули отвърна с кимване и Ирауондона издигна ръце, изкрещявайки:
—
— Току-що прие — докладва Майрън.
Гаунт, който клатеше глава, изригна:
— Няма да се бия с него. Трябваше да се бия със старчето, не с тоя.
— Майрън — Ариста завъртя монаха към себе си. — Гаунт може ли да стори същото? Може ли да си избере представител?
— Да. Така смятам. Би било логично, тъй като цялото предизвикателство е изградено върху идеята за равностоен бой.
Тя гледаше как лорд Ирауондона маха наметалото си. Елфът изглеждаше заплашително дори и от другия край на полето.
— Ейдриън е единственият, който има шанс да победи. Определи него за свой представител. Майрън, кажи на Гаунт думите.
— Не бяха на рога.
— Току-що го чу — напомни му Ройс. — Просто повтори думите на Моуиндули — и бързичко.
— О, да.
—
—
—
Елфите се обърнаха.
— Сега следващото изречение и замени Ирауондона с моето име — рече Ейдриън.
Майрън му подаде репликите и Гаунт ги повтори. За момент елфите изглеждаха объркани, докато Гаунт не посочи към Ейдриън. Майрън каза нужните думи на Ейдриън и Ариста трепереща го чу да ги повтаря на висок глас, приемайки да се сражава вместо Гаунт.
— Дигън — каза тя, — върни медальона на Ейдриън.
— Но той каза…
— Зная какво каза, ще ти го върне след боя, но точно сега се нуждае от цялата налична помощ. Дай му го!
Дигън го откачи от врата си и ѝ го подаде.
— Момчета! — викна Ейдриън. — Донесете ми вързопа, дето е до одеялото ми. И щита!
Четиримата спринтираха надолу по хълма.
—
— За вас? Всичко — рече той и я целуна, притискайки я към себе си.
Момчетата се върнаха и разопаковаха вързопа, разкривайки брилянтната броня на Джериш Грелад.