Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1078

Майрън не изглеждаше притеснен. Той слушаше внимателно, замислено, сетне изрече:

— „Еребус, баща на всичко, творител на Елан, сделител на моретата и небето, създал четворицата: Феррол, първородният, умен и мъдър; Дром, як и умел; Марибор, храбър и към риск склонен; Муриел, ведра и красива — богове на света.“

— Не ми цитирай култистките си писания — каза Моуиндули.

— Не го правя — каза Майрън. — Това е твое — раздел осем, параграф осми от Книгата на Феррол. Открих я в гробницата на Новрон. Извинявам се, ако не съм превел всички думи правилно. Не владея елфически безгрешно.

Усмивката на Моуиндули изчезна.

— О, да, спомням си името ти. Ти си Майрън Ланаклин от Уиндското абатство. Беше онзи, оставен като свидетел, когато останалите монаси бяха изгорени живи, прав ли съм? Това беше дело на Салдур, той имаше фетиш към опожаряването — но ти си не по-малко виновен. Принуди го, като отказа да разкриеш каквото знаеш. Как успяваш да живееш с тази вина?

— Очевидно по-добре, отколкото ти със своята омраза — отвърна монахът.

— Така ли мислиш? — запита Моуиндули, привеждайки се напред. — Ти си на път да станеш роб, докато аз ще бъда крал на света.

Опитът му за сплашване нямаше ефект върху Майрън, който, за удивление на Ариста, също се наклони и рече:

— Но за колко дълго? Ти си древен, дори по елфическите стандарти. Колко дълго ще трае победата ти? И на каква цена ще си постигнал това, което мислиш за тъй велико? Какво си изтърпял, за да достигнеш този момент? Пропилял си живота си в преследване на цел, чието постигане няма да оцениш. Ако не бе позволил на омразата да те насочва, можеше да прекараш всички тези години в спокойствие и обич. Можеше…

— Вече ѝ се наслаждавам! — изкрещя Моуиндули.

— Забравил си толкова много — Майрън въздъхна с очевидно състрадание. — „Мъстта е горчив плод, който оставя неприятния вкус на съжаление“ — патриарх Венлин, Изгубените обръщения към Долимнис, около две хиляди сто тридесет и първа.

— Смяташ се за умничък, нали? — рече Моуиндули.

— „Умни са децата на Феррол, бързи, уверени, мрачна е ориста им“ — Нифрон от Инстария.

— Млъкни, Майрън — изръмжа Ейдриън.

Ариста също видя пламъка в очите на елфа, но Майрън не обръщаше внимание. За нейно облекчение Моуиндули не избухна. Вместо това се изправи и се отдалечи. Телохранителите му го последваха със стола. Трапезата изчезна и пламъците се сведоха до проблясващи въглени.

— Да не си си изгубил ума? — запита Ейдриън.

— Съжалявам — рече монахът.

— Аз не — широко ухилен, Моувин го потупа по гърба. — Ти си новият ми герой.

Глава 27

Предизвикателството

Тромпети оповестиха сивотата на предстоящото утро.

През нощта елфите бяха преобразили върха на хълма Амбертън. На мястото на останките от древни стени и полузаровени колони се издигаха седем огромни шатри с бляскави знамена. Сред мъгливата белота на топящия се сняг ниска стена от калинови клони оформяше арена, осветена от факли със син пламък. Барабани последваха фанфарите, загърмели в заплашителен ритъм — туптенето на един древен народ.