Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1076

Облиза си пръстите и погледна останалите. Никой не помръдна.

— Бил си ти — накрая рече Мъртън. — Онзи, за когото говореше в катедралата — древният враг, контролиращ всичко.

— Разбира се — каза старецът. — Казах ти, че ако се замислиш достатъчно усилено, ще откриеш и сам, не беше ли така? — лапна грозд, но този път сгърчи лице. — Ех, с тези не ме бива толкова. Много кисело.

— Ти си зъл.

— Какво знаеш за злото? — тонът на Моуиндули загрубя. — Нямаш никаква представа.

— Аз имам — обади се Ройс.

Моуиндули се взря в крадеца и кимна.

— Тогава знаеш, че злото не се ражда, а бива създадено. Бях превърнат в това, което съм сега. Съветът ми стори това. Накараха ме да вярвам в думите им. Поставиха кинжала в ръката ми и ме изпратиха с благословия. Старейшини, които почитах, които уважавах и към които изпитвах доверие като най-мъдрите от народа ми, ми казаха какво трябва да бъде направено. Повярвах им, когато казаха, че съдбата на вида ни зависи от мен. Тогава бяхме като вас — гаснещ пламък сред усилващ се вятър. Съветът ме убеди, че аз съм последната надежда на народа. Казаха ми, че баща ми е прекалено упорит, за да сключи мир, така че трябва да умре. Докато той си поемаше дъх, докато беше крал, всички ние бяхме обречени. Никой не смееше да вдигне ръка, защото убиецът щеше да плати първо в този живот, сетне и в отвъдното.

Моуиндули си взе друга ягода, но не я изяде. Задържа я между пръстите си, търкаляйки я.

— Десет свещеника на Феррол се заклеха, че ще бъда опростен. Тъй като на карта бе заложено съществуването на елфите, те ме увериха, че Феррол ще погледне на мен като на спасител, а не като на убиец. Съветът се съгласи да застане зад мен, да заобиколи закона. Бяха тъй искрени, а аз… толкова млад. Докато баща ми умираше, видях сълзи в очите му, не за себе си, а за мен, защото знаеше какво са сторили, каква съдба ме очаква.

— Защо си тук? — попита Ариста.

Моуиндули сякаш едва сега осъзна присъствието им.

— Какво?

— Попитах защо си тук. Не те пускат в лагера на елфите? Още ли си изгнаник?

Моуиндули погледна през рамо.

— Когато стана крал, ще ме приемат. Ще следват волята ми.

Намести се на стола и погали един от подлакътниците. Дизайнът му беше необикновен, но формата беше някак странно позната. Едва когато патриархът помръдна, Ариста осъзна, че е виждала подобни в Авемпарта. Бе си донесъл стола със себе си — не от Акуеста, не от Ерванон, а от вкъщи.

Не е докосвал нищо освен стола.

Представи си как Моуиндули седи в Короносната кула, живеейки в изолация, заобиколен от елфически мебели, стараейки се да се отдели.

Моуиндули погледна към мястото, където седеше Магнус.

— Щях да спазя уговорката ни, джудже. Народът ти отново щеше да има Делгос. Не ми трябва тази скала. Естествено, сега ще трябва да те убия. Що се отнася до останалите, вие ми направихте голяма услуга с донасянето на рога, затова се изкушавам да ви пощадя. Бих могъл да ви направя придворни роби. Ще бъдете великолепна атракция — последните човеци! Срамота само, че умирате толкова бързо, но бих могъл да ви развъдя. Принцесата изглежда достатъчно здрава. Бих могъл да си отгледам малко стадо. Ще изпълнявате номера на пиршествата. О, не бъдете толкова разстроени. По-добре е от смърт.