Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1077

Чертите на Моувин се втвърдиха и Ариста зърна мускулите на десницата му да се стягат. Хвърли му остър поглед. Той я изгледа не по-малко изострено, но се отпусна.

— Защо си прави труда да създаваш Нова империя — бързо запита Ариста, — само за да я разрушиш?

— Разруших магията на Есрахаддон и освободих гиларабрина от Авемпарта, за да покажа на братята си колко слаб е човешкият свят, да ги окуража да поемат в мига, в който Ули Вермар свърши. Другите се възползваха от ситуацията. А аз се възползвах от грешките на Салдур, Галиен и Етелред, за да започна избиването на мелезите. Макар че думата ми като крал ще бъде неоспорима, убийството дори на онези с капчица елфическа кръв няма да бъде прието добре от поданиците ми. А не мога да позволя тези абоминации да продължат съществуването си. Аз подех идеята, че елфите били роби в Старата империя. Това улесни нещата — толкова е лесно да мразиш онези, които чувстваш за по-низши.

— Толкова си самоуверен — каза Моувин. — Защитата на Феррол е нещо като религиозната благословия. Трябва да попречи на друг — освен Гаунт — да те нарани, нали? Само дето допреди седмица Новрон също беше бог. Оказва се, че това е било лъжа. История, измислена, за да ни контролира. А ако това също е измислица? Ако Феррол, Дром и Марибор са само истории? Ако е така, бих могъл да изтегля меча си и да ти прережа мизерното гърло, спестявайки на всички ни много затруднения.

— Моувин, недей — каза Ариста.

Моуиндули се изкикоти.

— Неизменно Пикъринг. Хайде, мили графе. Замахни.

— Недей — твърдо му каза принцесата.

Очите на Моувин показаха, че го обмисля, но не помръдна.

— Постъпи мъдро, като послуша принцесата — той спря. — О, но аз забравям, ти вече си негова кралица. Крал Олрик е мъртъв. Долу го оставихте, нали? Оставихте го да гние. Лош телохранител се оказа ти.

— Моувин, моля те. Остави го. Утре ще е мъртъв.

— Така ли мислиш? — Моуиндули щракна с пръсти. Огромен каменен блок сред руините експлодира, хвърляйки облак прах. Всички подскочиха.

Старецът се изсмя и каза:

— Не се съгласявам с преценката ти. Смятам, че шансовете са определено на моя страна. Но наистина жалко, че ще останат толкова малко от вас — той поспря, за да ги огледа. — Само това ли ще оцелее? Кралица, граф, крадец, тешлор и… — той погледна към Майрън. — А ти кой си?

— Майрън — отвърна запитаният с обичайната си усмивка. — Монах на Марибор.

— Монах на Марибор — еретически култ. Как се осмеляваш да почиташ нещо различно от елф? — той се подсмихна. — Не чу ли приятеля си? Марибор е просто мит, приказка, която да те накара да мислиш, че животът е справедлив — или да предостави илюзията за надежда. Човекът го създаде от страх, а амбициозни люде се възползваха от този страх — зная за какво говоря. Основах цяла църква. Създадох бога Новрон от предателя Нифрон, а от невежеството и нетърпимостта изковах религия.