Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1069

— Какво? — попита Ариста, но монахът вдигна пръст.

Всички гледаха как Майрън отгръща друга страница, като очите му се разширяват, а веждите му се повдигат.

— Мили Мар, монахо! — изригна Магнус. — Спри да четеш и ни кажи.

Майрън повдигна очи със смаяно изражение.

— Моуиндули убил краля на елфите.

— А децата му, ако е имал такива, също били убити, нали така?

— Не — отговори Майрън, изненадвайки Ройс. — Синът му оцелял.

— Но в това няма логика — рече Ариста. — Ако синът му е бил жив, защо не е станал крал. Защо е свършил Ули Вермар?

— Защото — отвърна Майрън — синът му бил Моуиндули.

Отне им момент да разберат. Разбирането отне различно време при всекиго, съпътствано от подобаващ звук.

— Значи Моуиндули не е могъл да наследи трона, защото е извършил убийство? — попита Ейдриън.

— Кралеубийство — поправи го Майрън. — Значително по-зле гледано в елфическото общество, защото това излага на риск основата на цивилизацията им и мира, който Феррол им дарил с рога. В резултат Моуиндули бил прогонен — остракиран от елфическото общество и прокълнат от Феррол, губейки правото си да влезе в Алисин, елфическия задгробен живот.

— Защо тогава го е направил? — запита Ариста.

— Принцеса Феърлейн не казва. Може би никой не знае.

— Значи Новрон надул рога, станал крал и приключил войната — Ейдриън си дояде и сгъна раницата си.

— Със сигурност това е бил планът — каза Майрън. — Не се е очаквало някой да надуе рога след Новрон. Не се очаквало да бъде предизвикан. Законите гласят, че ако рогът бъде предоставен, но не бъде надут от претендент в рамките на деня, кралят си запазва короната.

— Но претендент се е появил?

— Моуиндули — рече монахът. — Няма ограничения кой може да надуе рога, стига само да има елфическа кръв. Дори и прокуденик, отритнат от Феррол, може да отправи предизвикателство. И ако спечели…

— Ако спечели, отново е в играта — довърши Ройс.

— Да.

— Но той загубил, нали така? — запита Моувин.

— Новрон бил закален в битки ветеран от продължителна война — заключи Ейдриън. — А Майрън каза, че Моуиндули бил още младок?

— Да — монахът кимна. — Било е бързо и унизително поражение.

— Но в това няма смисъл — рече принцесата. — Есрахаддон ни каза, че е убеден, че Моуиндули е още жив.

— Нифрон не убил Моуиндули. Макар предизвикателството да е до смърт, Нифрон го пощадил. Вероятно защото противникът му е бил много млад, а може би и защото като остракиран не представлявал заплаха. Знае се само, че Моуиндули завинаги бил прогонен от Ериван.

— И как е умрял Новрон? — полюбопитства Моувин.

— Бил е убит.

— От?

— Никой не знае.

— Аз бих заложил на Моуиндули — отбеляза Ройс.

— Хм — Ариста дръпна долната си устна, потъвайки в размисъл.

— Какво? — каза крадецът.

— Просто си мислех за предсмъртните думи на Есрахаддон. Предупреди, че Ули Вермар свършва, че трябва да отведа наследника до Персепликуис, за да взема рога. Но последните му слова бяха: „Патриархът… е същият…“ Все си мислех, че смъртта го накара да замлъкне преждевременно, но ако е искал да каже само това? Майрън, колко патриарси е имало?