Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1067

Ариста постла одеялото си до Ейдриън.

— Какво се опитваш да направиш, Магнус? — попита боецът.

— Да ни снабдя с малко светлина. Тук има множество такива камъни. Дядо ми беше показал как да ги запаля — по-скоро да ги накарам да тлеят.

— Нека помогна — Ариста направи скромно движение и камъните пламнаха като лагерен огън.

Джуджето се намръщи.

— Не, не. Спри го. Мога и сам.

Ариста плесна с ръце и пламъците изчезнаха.

— Просто исках да помогна.

— Да, но това не е естествено.

— А да накараш камъните да засияят, като ги удряш един в друг, е? — поинтересува се Ейдриън.

— Да — ако си джудже.

Магнус извлече сияние и останалите се насъбраха около огъня, за да ядат. Запасите на всички привършваха, така че се надяваха да излязат на повърхността утре, иначе последната част от пътуването щеше да мине под знака на глада.

— Аха! — възкликна Майрън. Бе разгърнал книгите си близо до камъните, доволен от наличието на четивна светлина.

— Откри правилното произношение на друго име? — запита Ейдриън. — Истинското име на Дигън е Гуайнт?

— Мм? О, не, открих Моуиндули — онзи, за когото споменават Антън Булард и Есрахаддон.

— Открил си го?

— Да, в тази книга. Откакто прочетох последните думи на господин Булард, се опитвам да намеря информация за него. Прецених, че трябва да е прочел за това малко преди да умре. И тъй като това бяха единствените книги в библиотеката, логично беше, че Моуиндули се споменава някъде в тях. Оказа се в последната — „Миграция на народите“ от принцеса Феърлейн. Всъщност представлява пристрастно изложен разказ как кланът Инстария завладял елфическата империя. Но споменава Новрон, рога и Моуиндули.

— Какво пише? — запита Ариста.

— Елфическите родове постоянно воювали, били много кръвожадни и яростни, докато не получили рога.

— Какво пише за Моуиндули?

— О — Майрън изглеждаше посрамен. — Не зная. Още не съм прочел. Само видях името.

— Тогава да замълчим и да оставим човека да чете.

Всички замлъкнаха, наблюдавайки как Майрън плъзга поглед по страниците. Ариста се зачуди дали взирането не го разсейва, но тъй като той бързо отгръщаше страница след страница гъст шрифт, тя осъзна, че нищо не можеше да впечатли монаха, когато пред него има книга.

— О — накрая рече той.

— О — какво? — попита принцесата.

— Зная защо рогът не издаде звук, когато Дигън го наду.

— Е? — запита Ейдриън.

Монахът вдигна поглед.

— Беше прав. Както каза в гробницата, това е рог на предизвикване.

— И?

— Дигън вече е крал. Не може да предизвика себе си, затова рогът не протръби.

— Това какво общо има с Моуиндули? — рече Ариста.

Майрън сви рамене:

— Още чета.

— Би трябвало да сме излезли утре, нали? — обърна се принцесата към Ейдриън, който кимна. — Колко време сме стояли тук?

Боецът показа с жест незнанието си и погледна към Ройс.

Крадецът, приключил оглеждането на обстановката, приседна в сиянието на камъните заедно с останалите, ровейки из раницата си за дажба.