Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1070

— Двадесет и двама с патриарх Нилнев.

— На колко години е той?

— Не помня да съм чел за рождението му, но е на тази длъжност от шестдесет години.

— Би ли ни казал някои от имената на другите патриарси?

— Преди него бе патриарх Евлинн, на свой ред предшестван от патриарх Ленвин. По-рано…

Очите на принцесата се разшириха.

— Възможно ли е?

— Кое? — попита Ройс.

Ариста се изправи на колене.

— Някой има ли нещо за писане?

— Имам късче тебешир — Майрън измъкна бяло парче.

— Нилнев, Евлин, Ленвин, Венлин — Ариста изписа думите върху камъка.

— Евлинн се пише с две „н“ — поправи монахът.

Тя повдигна глава и се усмихна.

— Разбира се. Така и трябва да бъде. Не виждате ли? Есрахаддон е бил прав. Моуиндули си е променил името и външността. Трябва да се е сдобил с позиция в цензарския съвет на император Нареион, което не е било никак трудно предвид контрола му над Изкуството. Есрахаддон е знаел, че Венлин и Нилнев са едно и също лице. Всъщност всички патриарси от първия натам са били една личност — Моуиндули.

— Това обяснява силното желание на църквата да открие наследника — каза Ейдриън. — Ако са прекратели кръвната линия на Новрон, Ули Вермар е щял да приключи преждевременно.

— Което би било прекрасно, ако Моуиндули е разполагал с рога. Вероятно само заради липсата му е държал Гаунт жив. Това обяснява защо патриархът е изпращал толкова много отряди тук долу. Но не е осъзнавал, че се нуждае от наследника, за да успее. Есрахаддон е взел предпазни мерки. Затова ми каза, че наследникът трябва да дойде. Не съм сигурна какво точно е направил, но бих предположила, че ако друг освен Гаунт беше докоснал кутията, щеше да е мъртъв.

— Обяснява и защо патриархът е наел Магнус да убие Гаунт. Тогава само едно надуване е щяло да направи Нилнев крал, както е трябвало да стане с Новрон — рече Ейдриън.

— Да, но ако патриархът надуе рога, а Гаунт е още жив, тогава не получава празен трон, а по-скоро оповестява предизвикателството си, нали така? — Ариста погледна към Майрън, който кимна. — Значи ако Гаунт спечели, той става крал на елфите и те трябва да правят каквото им каже. И ако им заповяда да прекосят обратно Нидвалден и ни оставят на спокойствие, те ще го сторят.

— На теория — каза Майрън.

— Значи трябва да накараме патриарха да си мисли, че е успял. Ще му кажем, че Гаунт е мъртъв и ще го държим скрит, докато рогът бъде надут. Тогава капанът ще щракне.

— Не забравяте ли битката до смърт? — запита Дигън.

— Това няма да е проблем — увери го Ариста. — Той е стар, дори и за елф. Един полъх на вятъра ще го пречупи. Той не иска да се бие с теб. Ужасява се от битка. Затова те иска мъртъв.

Гаунт седеше умълчан, очите му шаваха.

— Е, какво ще кажеш, Дигън? — запита принцесата. — Искаше да бъдеш император. Как ти звучи крал на елфите?

* * *

Ариста достигна повърхността и се отпусна на влажната земя, изтощена. Сияйната утринна светлина заслепяваше очите ѝ и я галеше по кожата. Толкова ѝ бе липсвало слънцето, че тя лежеше с разперени ръце, потапяйки се в топлината му. Свежият въздух бе тъй чудесен, че се опиваше от него, сякаш бе кристална вода, открита сред прекосяването на пустиня.