Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1071

Имаше моменти, в които си мислеше, че няма да се измъкне от дупката. Дори и овързана с въже, тя трепереше от изтощение и страх, вкопчвайки се в скалите. Ейдриън постоянно я окуражаваше, подтиквайки я да не се отказва. На някои места двамата с Ройс трябваше да я издърпват и напредъкът ѝ беше бавен. Даже с наранената си ръка Моувин се катереше по-бързо. Но сега всичко бе свършило, тя бе горда от постижението си, а слънцето по лицето ѝ бе нейната заслужена награда.

Свести се от тихото си бленуване, когато Магнус прошепна:

— Той е тук.

Изправяйки се, тя видя четирима мъже да крачат към тях. Патриархът бе придружаван от двама телохранители, а зад тях крачеше монсеньор Мъртън, когото Ариста бе срещнала веднъж в Гхент. Никак не се вписваха в обстановката, спускайки се надолу по склона с мокри от влаченето в снега роби.

Придружена от Ейдриън, Моувин, Магнус и Майрън, Ариста се отдалечи от отвора на шахтата, прекрачвайки през купчина мъртви форзиции, които заплашваха да разцъфтят. Ейдриън взе ръката ѝ и я придърпа.

— Дайте ми рога, бързо — каза патриархът, протягайки ръка. Надничайки към хълма през рамо, той добави. — Елфите пристигнаха.

Принцесата свали раницата си и извади кутията.

— Гаунт умря, преди да го надуе.

Патриархът се подсмихна и взе кутията. Очите му не се отделяха от рога, когато я отвори.

— Най-сетне — каза старецът, доближавайки го до устните си. Наду и във въздуха се разнесе чиста заплашителна нота. Звукът не се отличаваше с музикални качества, наместо това звучеше като плач — писък, изпълнен с омраза и ненавист. Останалите инстинктивно отстъпиха назад, докато Ариста не усети форзициите зад гърба си. Старецът сведе ръце, на лицето му имаше усмивка. — Справихте се добре.

Коне прогърмяха на върха на хълма. Принцесата бе удивена от елегантността и грацията на елфическите лордове, облечени в синьо и златно, увенчали глави с лъвски шлемове. Придружаваше ги Модина, следвана от Мърси и Али, които и двете изглеждаха изтощени.

Един от ездачите слезе, махна шлема си и се приближи към тях. Посочи към рога и бързо заговори на елфически. Ариста не можа да разбере всяка дума, но долови, че той се представи като Ирауондона от Асендуайр, действащ стюард на Ериван. Питаше кой е надул рога.

Патриархът се изправи пред елфическия лорд и издигна ръце. Чертите му се промениха. Лицето му се издължи, носът му се стесни, веждите се сведоха, ушите се изостриха, а очите му проблеснаха в лъчистозелено. Снагата му се издължи, пръстите станаха по-дълги, по-тънки. Единственото непроменено нещо остана бялата, почти морава коса.

— Съзрете Моуиндули от Миралийт, който скоро ще бъде крал на Ериван, император на Елан, повелител на света.

Думите бяха изговорени бавно, отчетливо, така че дори Ариста ги разбра.

Отметна глава назад, разпери ръце и бавно се завъртя, позволявайки им да го огледат. Всички, дори елфите, се взираха, смаяни от трансформацията.