Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 1060

— Защо? — попита тя. — Защо щеше да е по-добре?

— Не заслужавам да живея, ето защо. И сега…

Той мрачно погледна към морето.

— Какво? Какво ще се случи сега?

— Точно това е, не зная. Вече не зная какво да правя. Мразел съм ви толкова дълго.

— Мен? — запита смаяно тя. — Какво съм…

— Всички вас — хората. Водата напълни пещерите, така че дойдохме да ви помогнем — не милостиня, а честна размяна, работа срещу заплащане. Вие се съгласихте на справедлива цена. И тогава ни наблъскахте в гетото Барак в Трент. Копахме руда в Дитмарската планинска верига и ни платихте добре, сетне дойдоха данъци. Данъци, че живеем в мръсните ви колиби; данъци върху купеното и продаденото от нас, данъци за отгледаната от нас реколта, данъци, задето не сме членове на нифронската църква — данъци, задето сме джуджета. Данъци толкова високи, че мнозина от нас загърбиха Дром и започнаха да почитат вашия бог, но вие пак не ни приехте. Не ни дадохте привилегията да носим оръжия, да яздим коне. Работехме ден и нощ и пак не изкарвахме достатъчно, за да се нахраним. Заборчахме и вие направихте от нас роби. Видът ви подкарваше с камшици моя народ на работа и ни избиваше, когато се опитахме да се махнем. Нарекоха ни крадци, задето искахме да бъдем свободни — отвратено поклати глава. — Цялото ми семейство — кланът Дерин — роби на човеците — той изплю последните думи. — Елфите никога не са се отнасяли толкова зле с нас. И не бяха само семейството ми, а всички джуджета.

Посочи с палец към Майрън.

— Той знае. Разказа как преди векове джуджетата ви се притекли на помощ, помогнали ви в отчаян момент. А как ни се отплащате вие? Кажете ми, принцесо, може ли джудже да бъде гражданин в Меленгар? — не дочака отговора ѝ. — На джуджетата никъде не дават гражданство. Без такова не можеш да упражняваш занаят. Не можеш да влезеш в гилдия или да търгуваш. Не можеш да работиш легално. А дори и в Меленгар ни блъсвахте в най-гнусните ъгълчета, улиците в подножието, където се стичат отпадните води, където колибите гният и в топло време не можеш да дишаш. Прапрадядо ми е работил по Дръминдор! — той се изпъна, произнасяйки името на древната джуджешка крепост. — Сега човеците я оскверняват.

— Вече не — припомни му тя.

— Заслужавахте си го.

Той се вкопчи в перилата и се взря надолу към корпуса.

Майрън остави въжето на Гаунт и се заслуша.

— Аз съм последният от клана Дерин — единственият избягал — беглец извън закона, защото избрах да бъда свободен. Преследваха ме с години. Станах добър в изчезването. Открихте това, нали?

— Видът ви унижаваше и избиваше моя. Не правите нищо, освен ако в това няма лична изгода — а наричате нас алчни! Чувал съм приказките ви за злите джуджета, които отвличали, убивали и затваряли в тъмници, но всичко това са ваши дела. Защо му е на джудже да отвлича принцеса или когото и да било? Използвате ни за оправдание на собствените си грехове.

— На всеки няколко години рицари нахлуваха в гетата и ги опожаряваха. Така наречените закрилници на правдата идваха посред нощ и подпалваха мизерните ни колиби — и все през зимата.