Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 65

Трябваше ли да разкрие, че не е знаела за срещата им, или пък да прикрие тази слабост? Каол не би застрашил безопасността ù и плановете ù за следващия ден, каквато и информация да таеше. Тя се подсмихна на Аробин.

– Не. Все пак аз го изпратих тук. – И закрачи гордо към двойната врата. – Явно си доста отегчен, щом ме викаш тук само за да ме дразниш.

– Успех утре – подхвърли с усмивка Аробин. – Всичко върви по план, в случай че се притесняваш.

– Разбира се. Не очаквам друго от теб. – Тя отвори една от вратите и махна лениво. – Доскоро, учителю.

* * *

На път към къщи Елин отново посети Кралската банка, а като се прибра в жилището си, Лизандра вече я чакаше там, както се бяха уговорили.

И което бе още по-хубаво – носеше храна. Много храна.

Елин се тропна пред кухненската маса, където се беше настанила и Лизандра.

Куртизанката гледаше през широкия прозорец над мивката.

– Вероятно знаеш, че те преследва нечий копой. На съседния покрив е.

– Безобиден е. – И безполезен. Каол беше изпратил свои хора при Крепостта, портата на двореца и нейния апартамент. И всичко това, за да следи действията на Аробин. Елин килна глава. – Зорко око имаш.

– Господарят ти ме научи на това-онова през годините. За да се защитавам, разбира се. – За да защити инвестицията си. – Предполагам, че си прочела писмото?

– До последната дума.

Всъщност прочете писмото на Уесли няколко пъти, за да наизусти датите, имената и събитията – толкова огън видя пред очите си, че се радваше, задето магията ù не действаше в момента. Новата информация почти не променяше плановете ù, но определено беше от полза. Вече знаеше, че не се е заблуждавала, че имената в списъка ù бяха правилните.

– Съжалявам, че не можах да го задържа – добави Елин. – Беше най-безопасно да го изгоря.

Лизандра просто кимна, чоплейки един конец по бюстието на ръждивокафявата си рокля. Червените ù ръкави бяха широки и свободни, със стегнати маншети от черно кадифе и златни копчета, които просветнаха на утринната светлина, като се пресегна за зрънце грозде. Елегантна, но скромна премяна.

– Спомням си те с доста по-оскъдни дрехи – отбеляза Елин.

Зелените очи на куртизанката блеснаха.

– Онази Лизандра умря много отдавна.

Същото важеше и за Селена Сардотиен.

– Поканих те днес, за да... поговорим.

– За Аробин?

– За теб.

Красиво оформените ù вежди се сбърчиха.

– А кога ще поговорим за теб?

– Какво искаш да знаеш?

– Защо си в Рифтхолд? Като изключим утрешното спасяване на генерала.

– Не те познавам достатъчно добре, за да отговоря на този въпрос – отвърна Елин.

Лизандра просто наклони глава.

– Защо Едион?

– Защото ми е по-полезен жив, отколкото мъртъв. – Съвършена истина.

Лизандра потупа с добре поддържания си нокът по захабената маса. След секунда продължи:

– Някога ти завиждах. Имаше не само Сам, ами и Аробин... Бях такава глупачка, въобразявах си, че откликва на всяко твое желание и не ти отказва нищо, мразех те, защото дълбоко в себе си знаех, че аз съм само пешка, която разиграваше срещу теб – чрез мен те караше да се бориш за сърцето му, да бъдеш вечно нащрек, да страдаш. А това ми носеше удоволствие, тъй като смятах, че е по-добре да си нечия пешка, отколкото едно нищо. – Тя отметна кичур коса от лицето си с разтреперана ръка. – И навярно щях да продължа в този дух цял живот. Но тогава... тогава Аробин уби Сам и уреди залавянето ти, и... И ме извика в нощта, когато те отведоха в Ендовиер. След това, по пътя за дома, не спрях да плача в каретата. Нямах представа защо. Но Уесли беше с мен.