Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 64

Сара Джанет Маас

Кротък смях.

– Няма нужда. Служи ми добре. Но все пак е заменима, в случай че решиш да удържиш на обещанието си.

– Това ли беше изпитанието? Да видиш дали ще изпълня обещанието си?

Под ръкавиците ù дългият белег, който сама беше направила на едната си длан, запари като прясна дамга.

– Изпратих ти я като подарък.

– По-добре се придържай към бижута и дрехи. – Тя стана и сведе поглед към костюма си. – Или полезни неща.

Очите му последваха нейните, но с по-бавен, проучващ ход.

– Изпълваш го по-добре, отколкото на седемнадесет.

Повече не ù се слушаше. Изцъка с език и се обърна да си ходи, но той я сграбчи за ръката – точно на мястото, където изскачаха скритите остриета. И го знаеше. Предизвикваше я.

– След като измъкнем братовчед ти утре, двамата ще трябва да се покриете за известно време – отбеляза Аробин. – Ако решиш да не изпълниш своята част от сделката... много бързо ще разбереш, Селена, колко смъртоносен може да е градът ни за бегълците... дори да са огнедишащи кралски кучки.

– Значи да не очаквам повече обяснения в любов и предложения да вървиш по живи въглени заради мен?

Чувствен смях.

– Винаги си била любимата ми танцова партньорка. – Доближи я толкова, че ако Елин помръднеше главата си дори със сантиметър, устните им щяха да се докоснат. – Ако искате да ви шепна любовно, Ваше Величество, ще го направя. Но пак ще изисквам обещаното.

Тя не посмя да се отдръпне. В сребристите му очи винаги играеше странно сияние – като студената светлина преди зазоряване. Открай време не беше способна да се откъсне от него.

Той килна глава настрани и слънцето затанцува по кестенявата му коса.

– Какво ще правим с принца обаче?

– Кой принц? – попита внимателно Елин.

Аробин ù се усмихна многозначително и отстъпи крачка назад.

– Да, май в момента са трима. Братовчед ти и двамата, споделящи тялото на Дориан Хавилиард. Знае ли храбрият капитан, че един от онези демони поглъща бавно приятеля му?

– Да.

– А знае ли, че може да вземеш правилното решение и да умъртвиш кралския син, преди да се е превърнал в заплаха?

Тя не свали очи от неговите.

– Ти ми кажи. Все пак наскоро се виждахте.

Кикотът му запрати ледени късове по костите ù.

– Значи капитанът няма особено желание да споделя с теб. Но май не среща подобни затруднения с бившата си любовница, онази Фалик. Знаеш ли, че баща ù прави най-добрите крушови тарталети в цялата столица? От двореца са му поръчали доста такива за тържеството по случай рождения ден на принца.

Иронично, нали?

Сега беше неин ред да мига в недоумение. Знаеше, че Каол е имал поне една друга любовница освен Литаен, но... точно Несрин ли? И колко хитро си беше премълчал за нея, особено след като ù се нахвърли с онези глупости за Роуан.

Елфическият ти принц, беше го нарекъл ядно. Съмняваше се Каол да е правил каквото и да било с младата жена, откакто тя бе заминала за Вендлин, но... Но изпитваше точно онова, към което Аробин искаше да я подтикне.

– Ще престанеш ли да се бъркаш в отношенията ни, Аробин?

– Не ти ли е интересно защо капитанът ме навести снощи?

Копелета – и двамата! Беше предупредила Каол да не се забърква с Аробин.