Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 63

Ето защо я беше извикал значи.

– Така и не попитах – продължи Аробин. – Селена ли тръгва на тази мисия?

Съвсем подходящ момент да плъзне отегчен поглед из кабинета като едно истинско арогантно протеже. Върху бюрото нямаше нищо, нито пък по библиотеките наоколо – поне не и кутия, която можеше да съдържа Амулета на Оринт. Позволи си да огледа цялото помещение, преди да обърне безочлив поглед към него.

– Не възнамерявам да оставя визитка.

– А какво обяснение ще дадеш на братовчед си, когато се срещнете? Същото като на почтения капитан?

Дори не искаше да знае откъде е научил за онова бедствие. Не беше казала на Лизандра, все пак куртизанката още нямаше представа коя е всъщност. Щеше да мисли за това по-късно.

– Ще му кажа истината.

– Е, да се надяваме, че това ще му е достатъчно.

Елин потисна с огромно усилие първосигналната си реакция.

– Уморена съм и не ми е до словесен спаринг точно днес. Просто ми кажи какво искаш, за да се прибера у дома и да вляза във ваната. – Не си измисляше.

Мускулите я боляха от снощното преследване на валгски пехотинци из Рифтхолд.

– Знаеш, че Крепостта е на твое разположение. – Погледът му отскочи към десния ù крак, преметнат през страничната облегалка на креслото, сякаш се беше досетил, че ù създава неприятности. Сякаш знаеше, че битката в „Подземието“ е събудила старата травма от двубоя с Каин. – Лечителката ми може да разтрие крака ти. Не искам да те боли или да куцаш утре.

Опитът ù помогна да задържи изражението си равнодушно.

– Май наистина обичаш да слушаш собствения си глас, а?

Сладострастен смях.

– Добре, край на словесния спаринг.

Елин го изчака да продължи, без да променя стойката си в креслото.

Аробин прокара очи по черния ù костюм и когато погледите им се срещнаха, пред нея стоеше студенокръвен, жесток убиец.

– От надеждни източници научих, че следиш войници от кралската гвардия, но без да ги закачаш. Да не би да си забравила малката ни сделка?

Тя се поусмихна.

– Разбира се, че не.

– Тогава защо обещаният демон още не е в тъмницата ми?

– Защото нямам намерение да ти залавям, докато не освободим Едион.

Аробин примигна насреща ù.

– Онези неща могат да доведат краля право при теб. При нас. Няма да застраша живота на Едион, само и само да задоволя необяснимото ти любопитство. Пък и как да съм сигурна, че няма да забравиш обещанието си да ми помогнеш, като се заиграеш с новата си играчка?

Аробин се отблъсна от ръба на бюрото, доближи я и се приведе на един дъх разстояние от нея.

– Аз държа на думата си, Селена.

Пак това име.

Той отстъпи назад и килна глава.

– Ти обаче... Доколкото си спомням, обеща да убиеш Лизандра още преди години. Останах изненадан, когато се прибра невредима.

– Направил си всичко по силите си да създадеш вражда помежду ни. Е, този път реших да избера обратната посока. Оказва се, че далеч не е толкова разглезена и себична, колкото ти ми внушаваше. – Думи на своеволно протеже и кисела устатница. – Макар че, ако държиш да я убия, с радост ще пренасоча усилията си от Валгите към нея.