Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 67

– Съгласна съм.

Лизандра въздъхна тежко.

– О, слава на боговете! Вече имам с кого да говоря за дрехи, без да ме питат как би ги приел този и онзи, и мога да излапам цяла кутия шоколадови бонбони, без да ми натякват, че трябва да внимавам за фигурата си. Моля те, кажи ми, че обичаш шоколадови бонбони. Обичаш ги, нали? Спомням си как веднъж откраднах цяла кутия от стаята ти, докато ти преследваше някоя от жертвите си.

Бяха страшно вкусни.

Елин махна към кутията с лакомства на масата.

– Донесла си шоколад. Това е достатъчно, за да се превърнеш в моя първа любимка.

Лизандра се изкикоти неочаквано дяволито – навярно никога не се смееше така пред Аробин или клиентите си.

– Някоя нощ пак ще се промъкна тук и ще ядем бонбони до повръщане.

– Какви изтънчени, елегантни дами!

– О, моля те! – отвърна Лизандра, махвайки с ръка. – Двете с теб сме диви зверове в човешка кожа. Няма смисъл да се заблуждаваш.

Куртизанката дори не подозираше колко близо бе до истината. Елин се зачуди как ли би реагирала на превъплъщението ù – на дългите кучешки зъби. Незнайно защо се съмняваше, Лизандра да я нарече чудовище – нито заради вида ù, нито заради огньовете, които бълваше.

Усмивката на Лизандра посърна леко.

– Уредено ли е всичко за утре?

– Тревога ли долавям?

– Наистина ли мислиш, че различният цвят коса ще ти позволи да се промъкнеш незабелязано в двореца? Такова доверие ли имаш на Аробин?

– Хрумва ли ти по-добра идея?

Лизандра сви небрежно рамене.

– По една случайност знам това-онова за играенето на различни роли. Знам как да отклонявам погледите, когато не искам да ме виждат.

– И аз умея да се сливам с тълпата, Лизандра. Планът е без грешка. Нищо че е на Аробин.

– А какво ще кажеш с един куршум да повалим два заека?

При други обстоятелства навярно щеше да отхвърли хрумването ù, да не я изслуша дори, но в очите ù играеше толкова зъл, варварски блясък.

Затова Елин облегна ръце на масата.

– Слушам те.

14.

На всеки човек, когото Каол и сподвижниците му спасяваха, имаше поне няколко други, които свършваха на дръвника.

По залез слънце двамата с Несрин клечаха на един покрив с изглед към малкия площад. Единствените зрители бяха типичните отрепки, намиращи удоволствие в чуждата мъка. Това не го притесняваше толкова, колкото украсата по случай рождения ден на Дориан. Червени и златисти знаменца и ленти обгръщаха площада като мрежа, а по периферията му бяха наредени кошници със сини и бели цветя. Костница, пропита с пролетна бодрост.

Тетивата на Несрин изскърца под напъна на пръстите ù.

– Внимателно – предупреди я той.

– Знае какво прави – увери го Елин от около метър разстояние.

Каол ù отпрати кос поглед.

– Напомни ми защо си тук?

– Исках да помогна. А може би този бунт е само за адарланци?

Каол потисна отговора на върха на езика си и върна очи към площада под тях. Утре всичко важно в живота му щеше да зависи от нея. Не му се струваше разумно да я ядосва, макар че нямаше никакво желание да оставя Дориан в нейни ръце. И все пак...

– Нека си изясним едно нещо за утре – подхвана със стегнат глас, без да отнема вниманието си от предстоящата екзекуция. – Няма да докосваш Дориан.