Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 56

Процедурата ще е лесна и сравнително безболезнена. Изразява се в пришиване на парченце камък малко над пъпа. То им служи като проводник. А продуктът от смешението на валгска и вещерска кръв ще е просто... Предполагам разбираш що за инвестиция ще е това. Вещиците браните толкова ревностно рожбите си. И двамата мъже се усмихваха с неприкрито самодоволство в очакване на съгласието ù.

Валгите – демоните, чрез чието кръвосмешение с елфите се появили вещиците, – се бяха завърнали някак и поддържаха отношения с херцога и краля... Тя потуши стотиците си въпроси.

– Имате хиляди хора тук. Използвайте тях.

– Повечето нямат магически способности и не са съвместими с Валгите. А вещиците поначало имат валгска кръв във вените си.

Знаела ли е баба ù за това?

– Тук сме, за да ти служим като воини, не като блудници – заяви със смъртоносен глас Манон. Астерин дойде до нея с каменно, пребледняло лице.

– Избери едно сестринство вещици от Черноклюните – беше единственият отговор на херцога. – Искам ги готови до седмица. Опитай да ми попречиш, Водачке на Крилото, и ще превърна безценния ти уивърн в кучешка храна. Може да направя същото и с останалите.

– Ако и с пръст докоснеш Абраксос, ще те одера жив.

Херцогът върна погледа си към картата и махна с ръка.

– Свободна си. О... слез в ковачницата. Последната ви партида оръжия била готова за оглед.

Манон остана на мястото си, преценявайки тежестта на масата от черно стъкло – дали имаше начин да я преобърне и да посече мъжете с острите парчета.

Върнън вдигна вежди в безмълвен, подигравателен жест и Манон се обърна, втурвайки се през вратата, преди да е направила нещо глупаво.

Почти бяха достигнали стаята ù, когато Астерин попита:

– Как ще постъпиш?

Манон не знаеше. А и не можеше да поиска съвет от баба си, защото щеше да излезе несигурна и неспособна да следва заповеди.

– Ще измисля нещо.

– Но не би му дала някои от сестрите ни за това... това чифтосване, нали?

– Не знам.

Може би нямаше да е толкова лошо да слее кръвта им с валгската. Може би така щяха да получат нова сила. Може би Валгите знаеха как да се преборят с крочанското проклятие.

Астерин сграбчи лакътя ù, вдълбавайки нокти в плътта. Манон примигна, смаяна от допира и от настоятелната му сила. Никога досега Втората не бе дръзвала да...

– Не бива да го позволяваш – рече Астерин.

– Получих достатъчно заповеди за днес. Дай ми още една, и ще намериш езика си на пода.

По лицето на Астерин избиха червени петна.

– Младите вещици са уплашени. Уплашени са до смърт, Манон. Та ние не ги изпращаме дори в други кланове, камо ли...

Имаше право. Младите вещици бяха такава рядкост. В клана се раждаха само деца от женски пол – като подарък от Триликата богиня. Приемаха ги за свещени още от мига, в който майката проявеше признаци на бременност, до деня, в който навършеха шестнадесет. Да нараниш бременна вещица, да посегнеш на нероденото ù дете или дъщеря ù се смяташе за провинение, толкова непростимо, че никое наказание не беше достатъчно жестоко за него. Манон бе участвала в две от така дългите екзекуции, но желанието ù за мъст никога не оставаше задоволено.