Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 52

– Не – отговори Рес. – Копелето иска само да ни унижи. Сигурно е наясно, че част от стражите още са на твоя страна, но ако подозираше някого от нас, вече щяхме да сме мъртви.

– Внимавайте – предупреди ги Каол.

Усети как Несрин се напряга до него, секунда преди друг женски глас да провлачи:

– Три медни монети за ксандрийски нож. Ако знаех, че има разпродажба, щях да си взема повече пари.

Всеки мускул в тялото на Каол се скова и той вдигна поглед към Елин, застанала до спътницата му. Разбира се. Разбира се, че ги беше проследила.

– Пресвети богове! – пророни Рес.

Усмивката под сянката на тъмната ù качулка беше откровено дяволска.

– Здрасти, Рес. Бруло. Предполагам в двореца не ви плащат достатъчно.

Майсторът на оръжията гледаше ту към нея, ту към тунелите.

– Не спомена, че се е върнала – обърна се накрая към Каол.

Елин изцъка с език.

– Изглежда, Каол не обича да споделя информация с никого.

Той стисна юмруци до тялото си.

– Привличаш твърде много внимание към нас.

– Така ли? – Елин вдигна един кинжал и го претегли с експертна лекота в ръката си. – Искам да говоря с Бруло и старото ми приятелче Рес. А понеже ти не ми позволи да ви придружа миналата вечер, това беше единственият начин.

Толкова типично за нея. Несрин бе отстъпила небрежно назад и наблюдаваше извитите проходи. Или просто избягваше контакта с кралицата.

Кралицата. Думата го смая отново. Кралицата стоеше насред Пазара на сенките, облечена в черно от глава до пети и повече от готова да пререже някое и друго гърло. С пълно право го плашеше мисълта, че може да се събере с Едион – кой знае на какво бяха способни заедно. А ако си върнеше магията...

– Свали си качулката – нареди ù тихо Бруло.

Елин вдигна поглед.

– Защо? И не.

– Искам да видя лицето ти.

Елин застина.

Несрин обаче се обърна към тях и облегна ръка на масата.

– Снощи видях лицето ù, Бруло, и си е също толкова хубаво, колкото преди.

Нямаш ли си жена, по която да точиш лиги?

Елин изсумтя.

– Май започвам да те харесвам, Несрин Фалик.

Несрин ù се усмихна половинчато. Което си беше същинско ухилване за човек като нея.

Каол се зачуди дали Елин щеше да харесва Несрин, ако знаеше за отношенията между двама им. И дали изобщо щеше да я е грижа.

Кралицата побутна качулката си назад толкова, колкото светлината да огрее лицето ù, и намигна на Рес, който се ухили до уши.

– Липсваше ми, другарче – каза тя.

Бузите на Рес пламнаха.

Елин върна погледа си върху Бруло, който стисна устни, докато проучваше лицето ù. След миг Майсторът на оръжията пророни:

– Ясно.

Кралицата напрегна мускули едва забележимо. Бруло сведе глава в лек поклон.

– Ще опитате да спасите Едион.

Елин върна качулката си на място и кимна утвърдително – чисто олицетворение на нахакан асасин.

– Да.

Рес изпсува люто под носа си.

Елин се приведе към Бруло.

– Съзнавам, че искам много от теб...

– Тогава недей – повиши ù тон Каол. – Не ги излагай на допълнителна опасност.

И бездруго рискуват достатъчно.

– Решението не е твое – отвърна тя.

Негово беше, и още как.

– Ако ги хванат, губим информаторите си. А те губят живота си. Какво смяташ да направиш за Дориан? Или те е грижа само за Едион?