Читать «Кралица на сенките» онлайн - страница 51

И нима можеше да ги вини? Пазарът на сенките беше едно от първите места, пометено от краля на Адарлан след потушаването на магията. Точно тук сподиряше търговци, предлагащи забранени книги и запазили действието си талисмани и отвари, както и магьосниците, дошли да търсят лек или капчица магия. Наказанията бяха жестоки.

Каол едва не въздъхна от облекчение, като видя двете закачулени фигури, разгърнали импровизирана сергия за ножове в едно тъмно ъгълче. Точно където се бяха разбрали, а и изглеждаха доста автентично.

Несрин забави крачка и поспря на няколко щанда – просто отегчена купувачка, чакаща дъждът да стихне. Каол се придържаше близо до нея, а оръжията и варварската му походка възпираха джебчиите да пробват късмета си. Ударът в ребрата, който получи по-рано тази вечер, му придаваше още по-страховит фасон.

С помощта на двама от групата му прекъснаха един валгски командир, който влачеше поредния младеж към тунелите. А Каол беше толкова отнесен в мисли за Дориан, за думите и поведението на Елин, че не внимаваше достатъчно.

Затова си заслужи удара в ребрата и болезненото напомняне за него при всяка глътка въздух. Край на невниманието, край на издънките. Чакаше ги много работа.

Най-накрая двамата с Несрин спряха пред малката сергийка, оглеждайки десетината ножа и късите мечове, изложени върху протритото одеяло.

– Това място е още по-пропаднало, отколкото очаквах – коментира Бруло изпод сянката на качулката си. – Имах чувството, че трябва да покривам очите на Рес в половината от нишите.

Рес се изкиска.

– На деветнадесет съм, старче. Нищо тук не ме изненадва. – Рес погледна към Несрин, която прокарваше пръст по едно от извитите остриета. – Простете, мадам...

– Аз съм на двадесет и две – отвърна равнодушно тя. – И смятам, че ние, стражите, сме се нагледали на много повече от вас, дворцовите принцеси.

Видимата част от лицето на Рес почервеня. Каол можеше да се закълне, че дори Бруло се ухили. За момент не можа да си поеме дъх от смазващата тежест, паднала върху гърдите му. Едно време такива закачки бяха ежедневие – седеше с хората си на улицата и всички се смееха дружно. Едно време, когато не се канеше до два дни да отприщи ада в двореца, който някога бе наричал дом.

– Някакви новини? – попита Каол.

Бруло го наблюдаваше съсредоточено, сякаш усетил силната му агония.

– Тази сутрин получихме плановете за тържеството – отвърна сковано някогашният му ментор. После бръкна в джоба на пелерината си, докато Каол оглеждаше старателно един кинжал, вдигайки два пръста, сякаш се пазареше за него. Бруло продължи: – Новият капитан на кралската гвардия вече ни е разпределил по постове. Няма да остави никого в Голямата зала. – Майсторът на оръжията също вдигна два пръста и се приведе напред, а Каол сви рамене и бръкна в диплите на пелерината си за монети.

– Смяташ ли, че подозира нещо? – попита, докато плащаше.

Несрин се приближи и ги скри от чужди погледи с тялото си. Малките, сгънати карти се озоваха в джоба на Каол, преди някой да е забелязал.