Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 144

— Нищо от плановете ти не ми звучи добре! — каза Джан и тръсна глава.

— Ние само правим още няколко крачки напред в човъркането из вашата ДНК. Вие хората сами сте започнали това в средата на двадесет и първия век, когато сте създали Висшия стандарт. Увеличихте продължителността на живота си, усъвършенстване имунната си система и даже променихте психиката си. Премахнахте хроничната депресия и изменихте мозъците си така, че да не се поддават на вирусните и генетичните причинители на шизофренията. По този начин изчезнаха всички разновидности на тази болест… А после твоите предшественички, Джан Дорвин, стигнаха още по-далече в първите години на Минерва. Жените станаха по-едри и силни физически, и малко по-мъжествени в чувствата си. А мъжете на Минерва станаха по-дребни, по-малко агресивни и не толкова склонни към борба — крачка в правилната посока, но е трябвало да продължите.

— Майко Богиньо! — изхълца Джан. — Аз ти подхвърлих тази идея, нали? Затова бяха всички въпроси на Дейвин за Минерва и нейните мъже!

— Да, ти направи ценен принос към схемата ни — призна Фибъс. — Разказа ни за отклоненията и ние създадохме генетично звено за сигурност, което ще предотвратява по-нататъшните мутации в променената ДНК. Но ние винаги сме обмисляли възможността да променим същността на човечеството, ако то се превърне в заплаха за Елоите. И затова създадохме и изследвахме множество човешки същества от вида преди Висшия стандарт. Те бяха подходящи за целите ни поради по-късия си живот. — Фибъс се обърна към Робин. — Рин, ти беше последното ни творение от този вид.

Робин пребледня от удара.

— Но нали винаги ми казвахте, че съм резултат от грешка в лабораторията!…

— Рин, ние никога не правим грешки. Ти беше полезен за последните етапи на нашите изследвания, но преди да избягаш с Играчката, наближаваше етапа, когато заради безопасността на Елоите щяхме да те поддържаме непрекъснато в упоено състояние.

Робин тежко се отпусна на леглото.

— Направо не мога да повярвам! Казваш, че ще живея някакви си шейсетина години… че ще остарявам!

Фибъс му каза:

— Ако желаеш, ще те превърнем във Висш стандарт.

— Да… да… — припряно отвърна той. Погледна Джан. — Моля ви, направете това.

Джан седна до него и го хвана за ръката.

— Добре ли си?

— Да… само че беше толкова неочаквано. Винаги съм си мислил… — Той поклати глава. — За тях съм бил само жалко опитно зайче.

Джан добави:

— Което щяло да бъде в „упоено състояние“. И затова не те излекуваха както трябва, когато те върнах там с Играчката. Много интересно, веднага стана потентен, щом се махна от станцията…

— Така е — призна Фибъс. — Преценихме, че тъй като напуска Шангри Ла и едва ли ще се върне, можем тайно да възстановим неговата мъжественост.

Джан яростно изгледа Фибъс.

— И ти на нас ще предлагаш вродени морални правила. Ама че е смешно. И всичко това се прави в името на онези смрадливи призрачета под ледения шелф. Ще ми се да повърна.

— Всичко ще ти се вижда много по-добро… след това.