Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 143

В това е ключът във вашия проблем. Умната агресивна маймуна, идеално приспособена за оцеляване в праисторическия свят преди възникването на селското стопанство, станала анахронизъм, когато светът бил пренаселен от все по-сложни общества с все по-сложни технологии. Би трябвало да се развие нов човешки вид, който да е подходящ за новия свят, създаден от вас, но вие не сте се поддавали на натиска на еволюцията и сте контролирали околната си среда, значи това било невъзможно.

— Значи ще свършиш малко работа вместо нас, а? — каза Джан. — Ще ни хванеш за гъза и ще ни бутнеш нагоре по дървото на еволюцията?

— Използването на дървото като образ на еволюцията е грешка. Все пак, права си, аз ще ви променя. Ще имате морални правила, генетично заложени във вас.

— Правила, съчинени от тебе, от компютърна програма? — Жан-Пол прихна зло.

— Смятам, че те са за предпочитане, и то за ваше добро, пред правила, съчинени от човешкото същество — каза Фибъс. — Аз поне не заемам ничия страна.

— Майко Богиньо!… — изръмжа Джан. Представи си безкраен списък от ненарушими Заповеди… Заповед номер триста четиридесет и четири: Никога не говори с пълна уста. Заповед номер триста четиридесет и пет: Винаги изяждай всичко, което ти сипят в чинията… особено мразеше тези две неща като дете.

— И колко дълъг ще бъде списъкът с тези правила?

— Няма да бъде списък. Основната форма ще бъде повишено чувство за съпреживяване към себеподобните. Поради това няма да бъдете способни на постъпки, водещи до смъртта или страданията на някой друг — важно каза Фибъс.

Джан се намръщи.

— Още отсега виждам доста проблеми, ако бъдем биологически принудени да изпълняваме това буквално. Не се съмнявам, че много пъти резултатът ще бъде обратен на желания от тебе. Искам да кажа, какво ще стане, ако трябва да бъде убит някой, който страда непоносимо? Ами ако се налага аборт, за да бъде спасен живота на бременната жена?

— Предвидила съм и възникването на подобни положения. Какви действия да бъдат предприети, ще определя сериозната и честна преценка на индивида или групата. Няма да станете безмозъчни роботи.

— Като го чувам от тебе, не ми звучи много утешително — каза Джан.

Възпитаният в католическата вяра Жан-Пол каза:

— Но ти ни отнемаш основното правило на човешките същества — правото на избор между доброто и злото. Отнемаш ни дадената от Бог свободна воля.

— Няма основни права, те са само спорни и временни правила, определяни от всяко общество. Нито пък съществува свободна воля, както вие я разбирате. Не съществуват добро и зло, както…

— … ние ги разбираме. Ясно — ядно каза Жан-Пол.

— Настроени сте враждебно. Това трябваше да се очаква. Но вече ви казах — щом настъпят тези промени, вие няма да им се противите. Да ви дам пример — страхът често води до агресия. А отсега нататък вие ще се страхувате по-малко.

— Страхът е необходим за оцеляването — напомни Джан.

— Казах, че ще се страхувате по-малко. Но ще запазите способността си да се пазите от истинската опасност.