Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 146

— Здрасти, Майлоу — каза тя.

Той седна на пясъка до нея, погъделичка Лон по петата, от което бебето започна да рита, и каза:

— Прекрасен ден, а!

— Нима всеки ден не е прекрасен тук? — кисело отвърна Джан.

Майлоу се разсмя.

— Още се бориш значи.

Тя не отговори.

— Някой ден ще приемеш неизбежното. И ти мина през „промяната“ като всички нас. Вече не си същата.

— Същата съм — каза Джан.

— Ами погледни мен — накрая и аз се примирих. Но пък и моята „промяна“ беше най-рязката от всички. Разликата между предишното ми „аз“ и сегашното е прекалено голяма, за да се правя, че не я забелязвам.

— Да, признавам, че ти наистина стана друг, Майлоу — уморено каза Джан. — Вече не си… — Тя се запъна.

— Чудовище ли? — подсети я той и се закиска. — Не се притеснявай, знам какво щеше да кажеш. Когато си спомня как мислех преди и как се отнасях към хората, направо се треса от ужас. И все пак, някаква малка част от мен още недоволства от тази „промяна“. Презирам се, какъвто бях преди, но знам, че онова беше истинското ми „аз“. Сегашната ми личност е резултат от намесата в моите гени от страна на онази проклета програма. Но недоволството ми бързо избледнява и скоро няма да ми пука. И с тебе ще се случи. След време никой от нас няма да съжалява. — Той сви бронзовите си рамене.

— Но на мен ми пука. И винаги ще бъде така — каза Джан. — Можеш ли да кажеш искрено, че забелязваш каквато и да е промяна в личността ми?

— Не, поне от пръв поглед — призна той.

— Виждаш ли! — тържествуващо възкликна Джан.

— О, не ставай упорита, сигурно забелязваш сама дребни разлики?

Тя тръсна глава. Бебето се уригна.

— Как върви с Робин? — попита Майлоу.

— Чудесно. Защо?

— Обикновено любопитство. Значи връзката ти с него е същата?

— Разбира се! — каза тя, но не звучеше убедително.

Майлоу веднага се възползва от това.

— Не е така, нали? Защото и двамата вече не сте същите хора. Няма я вече предишната страст. О, не отричам, все още сте привързани един към друг и се любите, но го няма онзи огън.

— Всяка сексуална връзка прегаря по малко с времето — каза Джан.

— Вярно е, но не за това говоря. Още ли имаш оргазъм.

Въпросът я изненада.

— Ами… да, имам, така мисля…

— Така мислиш? — Майлоу се усмихна.

— Да, още изпитвам оргазъм — отсече почервенялата Джан. — Само че…

— Не е като преди. Знам — кимна той. — Вече няма сила и напрежение. И аз усетих същото. Напоследък се виждаме с онова момиче, Джулай, приятелката на Айла… е, любим се и всичко е чудесно. Харесва ми. Но това е всичко. Няма вече сила в преживяването. Не е като преди…

— Джулай би трябвало да благодари на щастливата си звезда за това — сухо отбеляза Джан.

— Хей, не говори така, знаеш за какво мисля. Сексът не е същият. И ти признаваш, че е така, нали? И не се отнася само за секса.

Тя въздъхна. Склонна беше да вини Робин досега, но й хрумна, че причината е и в нея. Не го желаеше, както някога. Да, желаеше го и сега, но нещо липсваше, Майлоу беше прав. Точно както Фибъс ги предупреди… „Няма вече да изпитвате крайности в страстите си“. Но Джан още не можеше да се примири напълно с ужасната действителност.